Старецът и морето

by Ernest Hemingway

Genres: Classics

77 pages, Paperback

Published January 1, 2008

About the author

Ernest Miller Hemingway was an American novelist, short-story writer and journalist. Best known for an economical, understated style that significantly influenced later 20th-century writers, he is often romanticized for his adventurous lifestyle, and outspoken and blunt public image. Most of Hemingway's works were published between the mid-1920s and mid-1950s, including seven novels, six short-story collections and two non-fiction works. His writings have become classics of American literature; he was awarded the 1954 Nobel Prize in Literature, while three of his novels, four short-story collections and three nonfiction works were published posthumously.
Hemingway was raised in Oak Park, Illinois. After high school, he spent six months as a cub reporter for The Kansas City Star before enlisting in the Red Cross. He served as an ambulance driver on the Italian Front in World War I and was seriously wounded in 1918. His wartime experiences formed the basis for his 1929 novel A Farewell to Arms. He married Hadley Richardson in 1921, the first of four wives. They moved to Paris where he worked as a foreign correspondent for the Toronto Star and fell under the influence of the modernist writers and artists of the 1920s' "Lost Generation" expatriate community. His debut novel The Sun Also Rises was published in 1926.
He divorced Richardson in 1927 and married Pauline Pfeiffer. They divorced after he returned from the Spanish Civil War, where he had worked as a journalist and which formed the basis for his 1940 novel For Whom the Bell Tolls. Martha Gellhorn became his third wife in 1940. He and Gellhorn separated after he met Mary Welsh Hemingway in London during World War II. Hemingway was present with Allied troops as a journalist at the Normandy landings and the liberation of Paris. He maintained permanent residences in Key West, Florida, in the 1930s and in Cuba in the 1940s and 1950s. On a 1954 trip to Africa, he was seriously injured in two plane accidents on successive days, leaving him in pain and ill health for much of the rest of his life. In 1959, he bought a house in Ketchum, Idaho, where, on July 2, 1961 (a couple weeks before his 62nd birthday), he killed himself using one of his shotguns.

Reviews

[Maria Panova · Rating 5 out of 5]

Eдна кратка, но изключително съдържателна книга, описана майсторски от Хемингуей. Дожаля ми накрая за стареца, макар че той ни показа низ от мъжествени постъпки. Препоръчвам тази повест!

[Kristina · Rating 5 out of 5]

"Но човек не е създаден, за да бъде победен - каза той. - Можеш да унищожиш човека, но не и да го победиш."

[Niya Georgieva · Rating 3 out of 5]

“Едно знам аз - в работата си бъди точен. Тогава, дойде ли ти късметът, ще си готов.”

[Kristian Spasov · Rating 5 out of 5]

Горкият марлин, горките акули, но много приятна книга.

[alex · Rating 3 out of 5]

2.5⭐️

[Kari Ivanova · Rating 4 out of 5]

Повест за надеждата. Кратка, тъжна, но съкровена и истинска!

Четете това, което съм написал, и не търсете нищо, освен собственото удоволствие. Намерите ли още нещо, то ще е вашият принос към прочетеното. Аз се постарах да ви дам истински старец, истинско момче, истинско море, истинска риба и истински акули. И ако ми се е удало да го направя достатъчно добре и правдиво, те могат, разбира се, да се тълкуват различно.

[Niki Dobreva · Rating 5 out of 5]

“Старецът и морето” - Хемингуей

„Старецът и морето“ е историята на епична борба между стар, опитен рибар и най-големия улов в живота му. В продължение на осемдесет и четири дни Сантяго, възрастен кубински рибар, тръгва към морето и се връща с празни ръце.

Приятелството му с неговия чирак Манолин проследяват най-новите развития в американския бейзбол, особено изпитанията на героя на стареца, Джо ДиМаджио. Сантяго е уверен, че неговата непродуктивна серия скоро ще приключи и той решава да отплава по-далеч от обикновено на следващия ден.

На осемдесет и петия ден от своята злощастна поредица Сантяго прави както е обещал, плавайки с лодката си далеч отвъд плитките крайбрежни води на острова и се впуска в дълбините. По обяд голяма риба, за която той знае, че е марлин, хваща стръвта. Старецът умело закача рибата, но не може да я дръпне. Вместо това рибата започва да тегли лодката.
Рибата тегли лодката през целия ден, през нощта, през още един ден и през още една нощ. През цялото време Сантяго търпи постоянна болка от въдицата. Всеки път, когато рибата се хвърли, подскочи или се втурне към свобода, кордата порязва лошо Сантяго. Макар и ранен и уморен, старецът изпитва дълбока съпричастност и възхищение към марлина, неговия брат по страдание, сила и решителност.

На третия ден рибата се уморява и Сантяго, лишен от сън, болен и почти бълнуващ, успява да придърпа марлина достатъчно близо, за да го убие с харпун. Мъртъв до скифа, марлинът е най-големият, който Сантяго някога е виждал. Докато Сантяго е развълнуван от цената, която марлинът ще донесе на пазара, той е по-загрижен, че хората, които ще ядат рибата, са недостойни за нейното величие.

Това е една история за неугасващата надежда, за това че човек не може да бъде прекършен. Една истинска и тъжна история, в която са въплътени неугасващите мисли на Хемингуей в репликите и мислите на неговите герои.

[Spasimira Arnaudova · Rating 5 out of 5]

Разкошна!

[Ivan Yosifov · Rating 5 out of 5]

Много добра, много добра!