What do you think?
Rate this book
На парти при президента
В един бързо променящ се свят на противоречия и несправедливости, мъж на средна възраст решава да гледа на всичко с усмивка - и да бъде щастлив, независимо от обстоятелствата.
---
Веселина Седларска: Дали тази книга е невероятно смешна или горчива за преглъщане е въпрос на избор на читателя. За мен тя успява да е двете неща едновременно, което познавачите на книжни сюжети и стилове особено ценят. Запознайте се с Иван Иванов, той е толкова емблематичен българин, колкото и името му. Знае много за историята, включително и за историята на секса по всички земи и всички времена, но най-добре владее изкуството на българина да оцелява при родни и международни условия.
Иван Иванов е преподавател в Софийския университет и разпределя времето и компетентността си между аудиторията и ресторант „Дълбок зимник“. Малко след като България изпя „Времето е наше“, Иван Иванов заминава като гост-лектор в американски университет. Не очаквайте героят да се прехласва по битовите разлики, или авторът да размахва пръст, с който да сочи манталитетните различия. Всичко това е оставено на читателя – да го забележи, да го разбере, да се попита променили ли сме се за последните трийсет години. Доц. Иван Иванов, иначе известен като Иван Иванич, ви кани на презокеанско пътешествие, в което различията между хората са по-обширни и по-дълбоки от океан.
---
Цветанка Севдина: Истината е, че не бях срещала скоро литературен герой, който да ме спечели така, както го направи простодушният, на пръв поглед, Иван Иванич. Позитивен, но не в онзи лустросан и американизиран смисъл на думата, героят от романа на Раденски ни връща към онези времена, когато бяхме в еднаква степен объркани и опиянени от надежда за бъдещето. Реалистично и без нотки на истерия, делнично и в същото време забавно, виждаме Новия свят, изтъкан от абсурди, лишен от ореола на откривателството и големите възможности.
---
Веселина Седларска: Дали тази книга е невероятно смешна или горчива за преглъщане е въпрос на избор на читателя. За мен тя успява да е двете неща едновременно, което познавачите на книжни сюжети и стилове особено ценят. Запознайте се с Иван Иванов, той е толкова емблематичен българин, колкото и името му. Знае много за историята, включително и за историята на секса по всички земи и всички времена, но най-добре владее изкуството на българина да оцелява при родни и международни условия.
Иван Иванов е преподавател в Софийския университет и разпределя времето и компетентността си между аудиторията и ресторант „Дълбок зимник“. Малко след като България изпя „Времето е наше“, Иван Иванов заминава като гост-лектор в американски университет. Не очаквайте героят да се прехласва по битовите разлики, или авторът да размахва пръст, с който да сочи манталитетните различия. Всичко това е оставено на читателя – да го забележи, да го разбере, да се попита променили ли сме се за последните трийсет години. Доц. Иван Иванов, иначе известен като Иван Иванич, ви кани на презокеанско пътешествие, в което различията между хората са по-обширни и по-дълбоки от океан.
---
Цветанка Севдина: Истината е, че не бях срещала скоро литературен герой, който да ме спечели така, както го направи простодушният, на пръв поглед, Иван Иванич. Позитивен, но не в онзи лустросан и американизиран смисъл на думата, героят от романа на Раденски ни връща към онези времена, когато бяхме в еднаква степен объркани и опиянени от надежда за бъдещето. Реалистично и без нотки на истерия, делнично и в същото време забавно, виждаме Новия свят, изтъкан от абсурди, лишен от ореола на откривателството и големите възможности.
400 pages, Paperback
First published January 1, 2016
6 people want to read
About the author
Atanas Radenski
4 books13 followersAtanas Radenski is the author of Dessa's Crossing: A Novel and Other Stories, which draws on his daughter's experience in mountain search and rescue in the Pacific Northwest. His current project is an alternate-history campus novel set between an authoritarian version of the United States and Australia, under the working title United Republics of America, 1989: A Campus Comedy. He is the author of two novels published in Bulgarian.
Born and educated in Bulgaria, Atanas immigrated to the United States in 1990. He left full-time academic work in 2018 to focus on writing and travel, and is a Professor Emeritus at Chapman University in Orange, California. He now writes fiction and short essays, backpacks and day-hikes in the deserts of the American Southwest, and travels the world.
His motto: "To live is to change." — J. H. Newman
Also writes as Атанас Раденски.
Born and educated in Bulgaria, Atanas immigrated to the United States in 1990. He left full-time academic work in 2018 to focus on writing and travel, and is a Professor Emeritus at Chapman University in Orange, California. He now writes fiction and short essays, backpacks and day-hikes in the deserts of the American Southwest, and travels the world.
His motto: "To live is to change." — J. H. Newman
Also writes as Атанас Раденски.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
June 23, 2016
Преди малко затворих последната страница на "На парти при президента" на Атанас Раденски.
Изключително интелигентна книга. Личи си ерудицията на автора - университетски професор, не просто си личи - буквално е изпълнила книгата и е водеща за всичко - форма, структура, повествование. Това е впечатляващо, но не задължително добро за една книга. Научих много, толкова много и разнообразна информация, че в момента съм заета да я подреждам в чекмеджетата на мозъка си.
Общото ми усещане за книгата е по-лесно да се изрази с метафора. Всъщност книгата е купчина камъчета за мозайка, но преди от тях да се нарисува мозайката. Всяко камъче би могло да стане част от картината, но първо трябва има картина, а тя не е готова. Не се вижда. Всяко камъче има своя прелест, но само за себе си. Остана ми неяснотата къде се вписва в общото изображение.
Една книга за мен трябва да е направена като цяла картина. Да има някаква завършеност, рамка, в която да бъде разглеждана. Това ми липсва. Авторът се е опитал да следва традицията на Жорж Перек от "Животът - начин на употреба", но за разлика от Перек, където дистанцираността е абсолютна, в "На парти при президента" има ярко изразен субект. Това прави трудно разпознаваема еднаквата посока на двата авторски подхода.
Романът е бъбрив. За малко се почувствах като продавачката в супермаркета в Щатите, на която Иван Иванич разказва за пътуването си след кратък въпрос как е. Много информация, интересна сама по себе си, но някак извън очакваното.
Героят е много симпатичен. Автобиографичният момент е на повърхността, и може би затова Атанас Раденски се е плъзнал по видимото, без да прониква надълбоко. Опитах се да опозная Иван Иванич, но само се запознах с него. :) Не разбрах къде си е на мястото - може да е навсякъде, може да е никъде. Той е извън местата, за които говори. Все едно ги гледа на картинка и ги описва.
Авторът се е опитал и донякъде е успял да нарисува и пъстри образи на хората край героя. Но те също са схематични, типизирани, непротиворечиви и донякъде, само донякъде, клиширани. Ако трябва да продължа с метафората - те са сивите камъчета за фон на мозайката.
Тази разпиляност и мозаечност може да има предимства. Но за тази цел трябва да има и история, освен много историйки. А те са твърде, твърде много.
Нека завърша с хубаво - това е калейдоскопичен роман. Не е смешен, въпреки опита да се тръгне със смях в началото. Ако бях редактор на книгата, бих махнала този елемент от първите глави, наблягането на това, че иде реч за хумор. Очевидно е, че авторът е тръгнал с такива намерения, но после се е появила тази натрапчива мемоарност и е останала докрая.
Хубаво е, че елементите от разказа са равнопоставени, но не е хубаво, че звучат монотонно. Равнопоставеността им се оказва едновременно предимство и недостатък.
Заради нея романът се чете със затруднения. Обичайно историята с начало, завръзка, кулминация и развръзка е тази, която задържа читателя. Такива истории има много в книгата - вицови, енциклопедични, притчови. Но в общата структура няма тези основни елементи.
Смятам, че "На парти при президента" е една от добрите български книги в последно време. Рядко се срещат толкова ерудирани автори в нашата литература.
Препоръчвам книгата уверено.
Изключително интелигентна книга. Личи си ерудицията на автора - университетски професор, не просто си личи - буквално е изпълнила книгата и е водеща за всичко - форма, структура, повествование. Това е впечатляващо, но не задължително добро за една книга. Научих много, толкова много и разнообразна информация, че в момента съм заета да я подреждам в чекмеджетата на мозъка си.
Общото ми усещане за книгата е по-лесно да се изрази с метафора. Всъщност книгата е купчина камъчета за мозайка, но преди от тях да се нарисува мозайката. Всяко камъче би могло да стане част от картината, но първо трябва има картина, а тя не е готова. Не се вижда. Всяко камъче има своя прелест, но само за себе си. Остана ми неяснотата къде се вписва в общото изображение.
Една книга за мен трябва да е направена като цяла картина. Да има някаква завършеност, рамка, в която да бъде разглеждана. Това ми липсва. Авторът се е опитал да следва традицията на Жорж Перек от "Животът - начин на употреба", но за разлика от Перек, където дистанцираността е абсолютна, в "На парти при президента" има ярко изразен субект. Това прави трудно разпознаваема еднаквата посока на двата авторски подхода.
Романът е бъбрив. За малко се почувствах като продавачката в супермаркета в Щатите, на която Иван Иванич разказва за пътуването си след кратък въпрос как е. Много информация, интересна сама по себе си, но някак извън очакваното.
Героят е много симпатичен. Автобиографичният момент е на повърхността, и може би затова Атанас Раденски се е плъзнал по видимото, без да прониква надълбоко. Опитах се да опозная Иван Иванич, но само се запознах с него. :) Не разбрах къде си е на мястото - може да е навсякъде, може да е никъде. Той е извън местата, за които говори. Все едно ги гледа на картинка и ги описва.
Авторът се е опитал и донякъде е успял да нарисува и пъстри образи на хората край героя. Но те също са схематични, типизирани, непротиворечиви и донякъде, само донякъде, клиширани. Ако трябва да продължа с метафората - те са сивите камъчета за фон на мозайката.
Тази разпиляност и мозаечност може да има предимства. Но за тази цел трябва да има и история, освен много историйки. А те са твърде, твърде много.
Нека завърша с хубаво - това е калейдоскопичен роман. Не е смешен, въпреки опита да се тръгне със смях в началото. Ако бях редактор на книгата, бих махнала този елемент от първите глави, наблягането на това, че иде реч за хумор. Очевидно е, че авторът е тръгнал с такива намерения, но после се е появила тази натрапчива мемоарност и е останала докрая.
Хубаво е, че елементите от разказа са равнопоставени, но не е хубаво, че звучат монотонно. Равнопоставеността им се оказва едновременно предимство и недостатък.
Заради нея романът се чете със затруднения. Обичайно историята с начало, завръзка, кулминация и развръзка е тази, която задържа читателя. Такива истории има много в книгата - вицови, енциклопедични, притчови. Но в общата структура няма тези основни елементи.
Смятам, че "На парти при президента" е една от добрите български книги в последно време. Рядко се срещат толкова ерудирани автори в нашата литература.
Препоръчвам книгата уверено.
December 28, 2021
Great book, especially the first part.
Read
August 28, 2021Приятели, с вълнение споделям второто обновено издание на тази книга с всички вас. Ще се радвам да се срещнем на Алеята на книгата в София, край шатра 22 на „Персей“ и „Изида“. Повече информация има тук:
Представяне на Алеята на книгата
Ако някой желае да прочете книгата, за да напише отзив или рецензия, нека ми пише на лични, за да изпратя безплатно копие.
Представяне на Алеята на книгата
Ако някой желае да прочете книгата, за да напише отзив или рецензия, нека ми пише на лични, за да изпратя безплатно копие.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews