Майстори на превода

by Лъчезар Станчев (Contributor)

Творчески портрети на видни български преводачи
Софроний Врачански / Николай Цв. Кочев
Петър Берон и Неофит Бозвели - преводачи на разкази от гръцки / Афродита Алексиева
Първият преводач на Гьоте в България / Надежда Андреева
Елена Мутева / Марина Младенова
В творческата лаборатория на преводача Любен Каравелов / Лиляна Минкова
Нешо Бончев в историята на българския превод / Иглика Василева
Трима поети преводачи / Ангел Тодоров
Преводаческото дело на Д. К. Попов / Владимир Филипов
Иван Андрейчин / Иван Богданов
Преводаческата дейност на Георги Бакалов / Желю Авджиев
Димитър Полянов като преводач / Георги Цанков
Александър Балабанов като преводач от старогръцки / Руси Русев
Майсторството на преводача Димитър Подвързачов / Банчо Банов
Френските преводи на Николай Лилиев / Николай Дончев
Людмил Стоянов / Иван Богданов
Дора Габе - преводачка на полската литература / Петър Динеков
Преводаческият талант на Константин Константинов / Никола Т. Колев
По любов и дълг / Блага Димитрова
Поетично-преводаческото дело на Георги Михайлов / Кръстан Дянков
Крум Димитров / Александър Ничев
Гео Милев - майстор на поетичния превод / Николай Попов
Българският пресъздател на Шолоховите епопеи / Илиана Владова
Асен Разцветников и неговото преводаческо майсторство / Лъчезар Станчев
Между пощенския гълъб и Прометей / Венцеслав Константинов
Преводачът Никола Фурнаджиев / Иван Сестримски
Преводачът Радевски / Васил Колевски
Потапяне в чужди светове / Венко Христов
Един от малцината - проф. Александър Милев / Любомир Б. Павлов
Портрет с едри щрихи / Методи Методиев
Преводаческото наследство на Владимир Мусаков / Марина Иванова
Ковач от безсънния цех / Иван Николов
Владимир Башев - преводачът / Никола Инджов
Тази вечна самозабрава на труда / Любен Любенов

407 pages, Hardcover

Published January 1, 1984

About the author

Лъчезар Станчев е "поета на усмивката”, изявен в 30-те години на ХХ век, писател, преводач, журналист и автор на литература за деца. С „кристална чистота на стиха” Лъчезар Станчев извисява любов и усмивка над градския „дзифт” и възвестява „пролет на булеварда”, за да отхвърли първи в своя век господстващата представа за покварата на града. „Наизуст знаехме неговите неща и всички се влияехме” си спомнят от „звездната плеяда” поети от 40-те години (Вутимски, Геров, Валери Петров...). Лъчезарният текст на песента „Усмивката” с музика от Митко Щерев става златен хит на група „Трамвай №5”.
Лъчезар Дончев Станчев е роден на 12 септември 1908 година във вила "Незабравка" в курорта Вършец.
Награда от СБП получава за дебют (на 22 години, 1930 г.) с „Безшумни дни” - рецензирана от Петър Динеков.
Не се обвързва с литературен кръг и отказва на Владимир Василев да сътрудничи на сп. „Златорог”.
Голямата годишна награда за поезия получава за „Земя под слънце” в 1939 г. - коментирана от Йордан Бадев във в. ”Зора”.
Поддържа близост и кореспонденция с Елин Пелин, Ран Босилек, Елисавета Багряна, Марио Жеков, Ненко Балкански, Васка Емануилова, Илия Бешков, Георги Бакърджиев, Асен Разцветников, Атанас Далчев, Марин Големинов, Ал. Муратов, Петър Стъпов, проф. Георги Веселинов, А.Е.Баконски, Морис Карем, Александър Вутимски, Александър Геров, Радой Ралин...
Завършил романска (френска) филология в СУ ”Св. Кл. Охридски”, през 1937-1939 с конкурс специализира френска литература в Париж, сътрудничи на проф. Л.Болийо в „Училище за живи източни езици” и е кореспондент за култура на в. „Заря” с редактор Кр. Станчев. На сватбата му в църквата „Св. София” през 1941 г. с филоложката Елена Бояджиева от Охрид кум е Елин Пелин.
Съредактор и издател е с брат си Емил Коралов на седмичен вестник за юноши и библиотека „Весела дружина” (1933-1948).
Основател е и главен редактор на: списание „Славейче” (1957-1967), сп. “Чавдарче” (1946-1948) и сп. „Дружинка” (1948-1949). Очарова детската и младежка аудитория със весели стихове, гатанки, въртележки, верижки, приказки, броилки, романи ("Борба под земята") ... Пиесата му „Вълшебното перо” се играе в „Народния Театър за младежта” (1966 г. в гл. роли Гинка Станчева и Димитър Буйнозов).
Върхове в палитрата на неговото значително дело като преводач са: „Песен за Роланд”, „Училище за жени”, Молиер, Боало, „Джинове”, В. Юго, Емил Верхарен, Елюар, Арагон, Морис Карем, Ален Боске, Бландиана...
Има удоволствието да даде път за първи поетични творби на Ал. Вутимски, Ал. Геров, Евтим Евтимов... Негови творби са илюстрирани от художници като: Вадим Лазаркевич, Илия Петров, Б.Ангелушев, Ст. Венев, Н.Мирчев, Л.Зидаров, Иван Кьосев... Той е поет, по чиито стихове са писали песни Панайот Пипков, Обретенов, Парашкев Хаджиев, Петър Ступел, Тодор Попов, Владимир Панчев, Митко Щерев, Юри Ступел...
Негови творби са преведени на дузина езици.

Reviews

[NeDa · Rating 4 out of 5]

Архивът на Възрождението в Института за български език при БАН, който отразява изграждането на българския книжовен език в индивидуалното и преводаческото творчество на нашите възрожденци показва, че я с н и н а е навярно дума, създадена от Л. Каравелов. Тя не е отбелязана у друг автор преди него и не се е задържала в нашия език. Но думата с и н е в а, използвана тук от Каравелов като синоним, също е употребена за пръв път от него и тя е останала в съвременния ни език.
Лиляна Минкова за превода на "Разкази за небето и земята" от Александър И. Стронин, направен от Любен Каравелов през 1872 г.