Вдовицата на Времето

by Даян Шаер

Как би изживял живота си, ако знаеш точно колко време ти остава?

360 pages, Paperback

Published August 12, 2021

Reviews

[Горан Запрянов · Rating 5 out of 5]

Тази книга не се чете, а се изживява...

[Dori Ivanova · Rating 5 out of 5]

Много съжалявам, че не мога да дам повече от 5⭐ Тази книга заслужава толкова много повече.
Обожавам тази история, от първата до последната дума е завладяваща, една магия. Изживейте я хора, не я подминавайте, книга която ще ви замисли за много неща от живота.
Толкова много искам да кажа, но не мога, не знам как, но зная, че душата ми ликува в момента.

[Dani Smolyanska · Rating 5 out of 5]

Не намирам думи, с които да я опиша. През цялото време усещах различни емоции. Просто си заслужава.❤️

[Лилия Кирилова · Rating 2 out of 5]

Наистина много съжалявам, харесвам авторката. Харесах и "Има ли места в Рая", и "Да откраднеш сърцето на дявола". Тази книга за мен наистина не е добре написана. Не знам какво е правил редакторът и какво/къде е гледал. Слаби герои, слабо светоизграждане, прекалено много повторения, сюжетната линия е размита от лутанията на героинята. Близо до дистопия е, или опит за такава, така или иначе нямам проблем с жанра, като замисъл има леки прилики с Дивергенти, но тук действие почти няма. За 350+ страници главната героиня общо взето отиде на една среща, уредена от "Системата", на която се запозна с главния герой, който по-скоро беше второстепенен, успя да изкара майка си от тях под фалшив абсурден предтекст, загуби си работата, отиде на едни "ангелски факсове", танцува под дъжда, преспа с мъжа, с когото се запозна, и разбра що е то осъзнато сънуване. През повече от 2/3 от книгата беше или объркана, или невярваща на случващото се. Чак към края тръгна да се осъзнава. За своите 30 г е прекалено незряла, дори инфантилна, казва за майка си, че е като "страница от книга, която никой не би поискал да прочете"... кой би казал така за майка си, за жената, която ти е дала всичко. И как така никой не иска да я прочете след като главната героиня все се опитва да го направи, макар да не успява. През половината от книгата се употребява думата "мозък", през другата половина я сменяме с думата "ум". Има и думи като съзнание, подсъзнание, мисли, разум и т.н., които са по-приятни за четене, можеха да се използват. Прекалено много се повтаряше концепцията за оставащото време, стрелките, цифрите и т.н., вместо това можеше да се насити с повече действие, със светоизграждане. Нещо по-смислено. Стигат и 2-3 абзаца да предадеш една идея добре, не са нужни десетки страници и страници. Или да се използват други неща, които да добавят повече елементи към общата картина. Да е по-динамично. Тук едно и също нещо се пренасаждаше. Това с хапчетата антистрес също беше прекалено много акцентирано и преповтаряно. Осъзнатото сънуване беше обяснявано повече отколкото е нужно. Друг е въпросът, че точно това в книгата не беше осъзнато сънуване, но както и да е. Да не говорим, че се постига трудно или най-малкото се изисква малко повече време. Това с брезата протектор...? За мен протектор е протекторът на телефона ми. Дори в смисъла на защитник, не бих го употребила за брезата, чийто образ е толкова лиричен. Не звучи литературно, нито изящно. Чуждиците не правят една книга футуристична. През повече от първата половина читателят не разбира бащата на главната героиня дали просто си е тръгнал, дали се е разделил с майка ѝ понеже е преспал с най-добрата ѝ приятелка, че двете да са сърдити и не си говорят с години, дали е убит, или е отвлечен. Това, което е опитано да се направи като съспенс и да те държи в напрежение, всъщност те кара да се чудиш ти ли не разбираш или нещо липсва, или някъде си прескочил случайно абзац и не си разбрал. Причината Селест да се сърди на най-добрата си приятелка толкова дълго и при положение, че са приятелки от деца, също е абсурдна. И как така ще са толкова близки, ще се събират постоянно, после изведнъж Селест ще спре да ѝ говори, да ѝ отговаря на телефонните обаждания и смс-ите, и приятелката ѝ нито един път за цялото това време няма да отиде до тях да я види, да се изяснят, ами ще минат години... Сеансът с ангелите също не разбрах какво целеше да постигне, нито еднооката котка. Пак беше протяжно и дори нелепо. Вместо да изгражда по-страховита или чудата картина, изглежда странно и не на място. Идея как нещо, което прилича на шарлатания, може и да не е. Имаше и там някакво запознанство на второстепенни герои и толкова. Това главната героиня да "смуче всяка секунда с езика си" какво беше... не го казвам с цел да се заяждам. Наистина имаше абсурдни метафори. Този дюшек на покрива с одеалото колко е стоял там, не се ли е замърсил, дъжд нямало ли е преди това, птици нямало ли е да го понацапат и те. Тази героиня не се ли е погнусила да легне там, че и да се съблече. При първата ѝ среща с главния герой, той ѝ казва "сигурен съм, че ще ти хареса в леглото ми" или нещо такова. Самонадеян, арогантен, до простащина, в някои от репликите си. Нямаше дълбочина на характерите, нито развитие. Ако броим осъзнаването накрая като развитие - добре. Вътрешните монолози също ми бяха инфантилни, не допринесоха с нищо като стойност. Всички бяха от типа на "да бе да", "хайде бе", "хич не вярвам" и т.н. Отделно да не кажа, че не помня някога да съм чела в книга да се употребява толкова много "де" и всякакви други паразити в пряката реч, но да кажем, че просто не помня или не съм попадала, със сигурност има и такива книги. Най-малкото със сигурност биха "прилягали" повече на някой чиклит роман, отколкото тук. Диалозите също не ми бяха наред на моменти. Приемането на раздялата с Андрю и махането на часовника като смърт, сравнения с ковчези и какво ли не, при положение, че знаем в какво време живеем в момента - за какво бяха точно тези сравнения. Хора губят хора, някой спира да диша, няма го, земята си го прибира и толкова. Една раздяла и един махнат часовник със зееща дупка в стената чак смърт не е. Прекалено пресилено е.
Не знам. Много се разочаровах. Темата за обезличаването на човека е по-сериозна. Не е просто - и хората само гледаха в телефоните си и вървяха без да забелязват случващото се около тях. Това го има и сега.
Единственото, което успя да ме докосне по някакъв начин, беше финалът.
В смисъл - с "Има ли места в Рая" Даян директно си заяви мястото в литературата в България. В "Да откраднеш сърцето на дявола" Чикаго струеше от всяка страница, епохата лъхаше от почти всяка дума, буквално те пренасяше в онези времена. Имаше химия, имаше силна героиня, дори на моменти безрасъдна, но в хубавия смисъл, със страст, винаги знаеща какво иска. Тук - не. Трябва ли героините да са еднакви във всички книги - също не. Просто тук можеше малко по-рано да се "поокопити", да придобие някаква решителност. Да не е толкова несигурна почти в цялата книга - той ли е, не е ли той, това истина ли е или не е, да го последвам ли или не, имам ли тази смелост или още я нямам, и т.н.

[Ирина Христова · Rating 5 out of 5]

Прочетох я! Много я чаках и бързо свърши... Но времето е нещо относително. Книгата ме накара да се замисля, какво е за мен времето, как го използвам... Дали го използвам добре, или го губя... Не знам, не мога да опиша усещането, което остави в мен "Вдовицата..." Различна е, сякаш е книга от друго измерение, от друга реалност. Пак е нашият свят, с нашите размисли и чувства, но е друго. И все пак, дори в тази друга реалност, а и във всяка такава, любовта е над всичко... Любовта към семейството, към любимият човек, но и любовта към себе си. Няма да разказвам книгата, не мога да опиша какво ми донесе. Всеки трябва да открие сам какво му носи и какви мисли остават след краят ѝ.... Иска ми се да вярвам, че там някъде има друга реалност и понякога можем да срещнем тези, които вече не са тук.... иии мисля, че вярвам. Отивам да сънувам 🤍
P.S. Нямам търпение за втора част...

[Malina · Rating 4 out of 5]

Книгата ме накара да се замисля за времето и какво ни дава, но и какво ни отнема. Може би ако живеех в този свят в крайна сметка щех да стоя пред часовника си и да чакам дните да свършат. На мен лично ми се искаше да има повече моменти межд�� Браян и Лизи. Някакси не ми бяха достатъчно. А последните страници свършиха толкова бързо. Искам още да чета, искам да знам какво ще се случи нататък. През цялото време се чудех, защо Даян е избрала тов�� заглавие и като разбрах, ами хареса ми. Не знам дали има нещо по-добро от него. Ще очаквам следващата част с нетърпение.

[Aneta Batakchieva · Rating 5 out of 5]

Определено не очаквах този антиутопичен стил от Даян. И макар че не съм фен на жанра ,това ми хареса доста. Много ми се доближаваше като идея до "1984", по контрола,който Системата налагаше на всички, също така и имаше един филм - "Дилъри на време" ,където носеха часовници с оставащото им време. Естествено приликите са минимални, но изводите, че вече сме обсебени и следени отвсякъде и за всичко, са налице.
Не ми се мисли какво ще бъде ,ако някога стане така ,че всеки да знае докога ще продължи животът му!

[Beatris · Rating 5 out of 5]

Книжно ревю 📖💕
“Вдовицата на времето” от Даян Шаер

Първият български антиутопичен роман, които някога съм чела и искам да споделя, че беше чудесен (не “страхотен” заради корена на думата хихи) ❤️🥹
За пореден път Даян успява да ми докаже чрез книгите си, че няма как да остана безпристрастна! 💔Тя разкъсва сърцето ми за поред път, а след това го закърпва! Кара очите ми станат преливащи сини езерца… непрестанно оттичащи се… 💧💧🌊

В романа ще се потопите в свят напълно различен и на пръв поглед еднакъв със света, в които живеем ние!
Как бихте изживяло живота си ако знаете точно колко време ви остава ?
Ще се сблъскате с различни мирогледи, ценности и любови! Ще си задавате множество въпроси, но не винаги ще получавате съответните отговори.
Влюбих се в Браян още от самото начало! Аурата, която витаеше около него беше супер заразяваща, мистична и различна ❤️🥰
Това е другия ми любимец за годината! ❤️‍🔥⭐️
Уникална книга❤️‍🔥🙌

Вие чели ли сте я? Ако сте ще се радвам да споделите долу в коментарите вашето мнение ! ⭐️❤️‍🔥
Оценка
⭐️⭐️⭐️⭐️⭐️

[Nevena Bogdanova · Rating 3 out of 5]

Идеята за системата и техните часовници, както и конспирацията много ми хареса, но любовната история разводнява. Дано във втора част има повече съспенс и по-малко "терзания".

[MagdaLina · Rating 5 out of 5]

Много ми хареса. Разбуди ме.
“Как би изживял живота си, ако знаеш точно колко време ти остава?”
Обичай го. Играй го. Наслаждавай се. Приключенствай.

[Maya Borisova · Rating 5 out of 5]

Книгата те оставя едновременно счупен и щастлив. Не може да се обясни, трябва да се прочете и да се усети.
Темата за времето е засегната по много специфичен начин и имах чувството, че на моменти наистина е спряло.
Вдовицата на Времето е една различна любов, която те оставя жаден за още и още.

Скъпа Даян, благодаря за приключението!

[Venka Gospodinova · Rating 5 out of 5]

Красиво и тъжно.. Няма как човек, който я чете да остане безпристрастен.. Просто се преживява изцяло..

[Mariela Dobreva-Yovkova · Rating 5 out of 5]

Книга, която ми е трудно да опиша с думи…Историята скрита в страниците и просто те грабва и кара да я изживееш. Мен лично ме накара да премисля представата си за време и значението му.

Силно препоръчвам да я прочетете, ако още не сте. Сигурна съм, че всеки ще изживее нещо различно и много лично, докато се разхожда из страниците на “Вдовицата на Времето”!

[Simona Stoyanova · Rating 5 out of 5]

Определено препоръчвам книгата! Трудно е да се опише , трябва да се почувства! Книга която не четеш с очи , а с душа! Прекрасно описание в детайли , което прави възможно визуализирането на събитията. Благодаря че ми се случи ;)

[Nikolay Georgiev · Rating 5 out of 5]

"Най-важни са местата, на които се чувстваме намерени в душите си."

[Evgeniya · Rating 5 out of 5]

Разгръщам страниците на “Вдовицата на Времето” и се потапям в историята на Лизи. С удоволствие съпреживявам част от нейното време …

Много по-различна от книгите, които обикновено чета, “Вдовицата ..” ме грабна силно още с първите страници и съвсем неусетно се потопих напълно в историята. Така майсторски и реално изграден, образът на Лизи ме докосна и на моменти чувствах сякаш съм наистина до нея. Сякаш седя в нейната стая, виждам часовника на стената и чувам неговото неспирно и равномерно тиктакане. А не се ли крие именно там силата на една книга – да те грабне, да те въвлече в сюжета и да ти въздейства по един специален начин.

“Вдовицата на Времето” е история, която не те оставя безразличен. История, която съпреживяваш с главните герои. История, която искаш да разплетеш докрай. На един дъх!

А след затварянето на последната страница, дълго време останах замислена. Размишлявах върху всичко прочетено и не ми се искаше са се разделя с героите.

Браво на Даян Шаер за създаването на тази великолепна творба! Мила Даян, ще очакваме с вълнение и втората част. Успех на “Вдовицата на Времето”!

Да подкрепим младите и талантливи български автори!

[Силвия Христова · Rating 5 out of 5]

Завърших я преди малко и мислите все още бушуват в главата ми, а емоциите са ме завладели и не съм сигурна колко смислен ще бъде този отзив. Книгата е поднесена по изключително красив начин. Авторката не просто играе с думите, а рисува с тях. Както написах и на нея някои книги се четат с очите, други със сърцето, а има трети, които четем с цялото си същество. Смятам, че "Вдовицата на времето" се чете с всяка част от човек. Играе с мислите, емоциите, съзнанието, кара те да се замислиш за живота и за това как гледаш на него. Финалът дори не мога да го коментирам, стисна ме за гърлото и още държи, не пуска. Давам пет звезди- за идеята, за начина по който е реализирана, за прекрасния начин на поднасяне, за емоциите, за корицата... Та пет звезди, напълно заслужени! Адмирации, Даян!

[Ruzhka Karaivanova · Rating 5 out of 5]

Даян Шаер отново е съдала нещо толкова красиво, както и при другите си книги. Този път обаче е нещо съвсем различно. За първи път чета антиутопия, сюжета страшно много ми хареса, развитието на героите, а самият край беше Уау...С тази книга изпитах всякакви емоции и съм благодарна на Даян за това! Четях и приближавайки се към края на книгата се питах "Дали ще има продължение?", но и сама си отговарях "Разбира се, че ще има, трябва да има!". Книжката си залужава отделеното й време. Хора, четете тази българска авторка, тя пише невероятно!!! ❤️ ❤️ ❤️

[Ralitsa Nedekova · Rating 5 out of 5]

Невероятна история ,много ми хареса и частта с картината от заведението- малко връщане към "Да откраднеш сърцето на ��явола ". Хубаво е когато прочетеш и другите книги на авторката, за да уловиш в разговора на Лизи и Моник чувствата им и паралелно си спомняш и историята на Амели и цигуларя.С нетърпение чакам трета част!

[Jennifer Katsarska · Rating 5 out of 5]

Една вълнуваща история, която завладява от самото начало. Кара те да се замислиш за много неща и те оставя ��ез дъх! Задължително я прочетете. Няма да съжалявате!

[Десислава Георгиева · Rating 5 out of 5]

Заслужава повече от 5 звезди. Много повече. Четох я, когато имах нужда. Книгата сама ме намери, в труден за мен момент! Благодаря ти от сърце, Даян! ❤️

[Ваня Илиева · Rating 5 out of 5]

Прекрасна е ! Нямам прочетена книга на авторката,която да не те докосне по нейният си начин !

[Monni.ka · Rating 2 out of 5]

Притежавам книгата от сравнително дълго време, но така и не успявах да усетя момента, за да я започна. В началото на новата година реших да предизвикам себе си и да започна "Вдовицата на времето". Самата идея на книгата – "Как би изживял живота си, ако знаеш колко време ти остава?" – ми допадна много. Но тук идва другият момент: главната идея на книгата, според мен, се разми с добавянето на много персонажи, които не бяха завършени образи.

Също така, историята не остана ли с много отворен край? Много бих се радвала да разбера и друго мнение – само в моята глава ли историята остана недовършена? След средата на книгата разбрахме, че бащата на Лизи е жив – добре, но в крайна сметка така и не разбрахме повече за тази Система и какво той преживява в Белия затвор. Ще успее ли да се измъкне оттам, или изведнъж Лизи просто спря да се интересува от това след смъртта на Брайън?

Относно Брайън – така и не разбрах защо се случи неговата смърт. Също така, хората от сеансите, на които ходеха Лизи, Селест и приятелката ѝ, бяха казали на Лизи, че Брайън е нейният човек "засега". А ще се появи ли най-после нейната сродна душа, с която Лизи да изживее живота си... никой не разбра.

Нека поговорим и за майката на Лизи – Селест. Тя толкова много години просто съществуваше, гледайки своя часовник непрестанно след изчезването на своята любов – Робърт. След като разбра, че Системата е просто една поза и Робърт е жив, какво направи тя? Нищо – само го сънуваше. Според мен, една жена, която обича толкова силно, колкото нея, би изравнила целия свят, само и само да намери любимия си и да бъде отново с него.

Ами делото на Брайън? Какво се случи с него и с хората, които вадеше от Системата? И в крайна сметка никой ли не се усети за тази организация с всички тези шпиони наоколо?

Не съм сигурна, че отговорите на тези и още въпроси ще мога да намеря в следващата книга – "Дъщерята на времето", но може би ще ѝ дам шанс, защото ми е интересно да видя дали ще има връзка между двете истории и колко силна ще бъде тя.

[Дневника Йорданова · Rating 1 out of 5]

На този свят се разочаровам много рядко... Едно такова разочарование е Ивинела Самуилова " започвам да пиша в тефтера си " на мен като читател не ми дреме. Искам действия , а не да знам какво правиш ти , като автор. Изхвърлих книгите й и никога не бих повторила да купя нещо от тази авторка.
Всички книги на Даян Шаер ме грабваха, до книгата " Да откраднеш сърцето на дявола" ... Втора част няма , но ни заля с някакви други книги. Купих си "Вдовицата на времето" с намерението да чета за вдовица, която е живяла приказен живот със съпруга си , има деца, семейство, приятели, пълноценен живот и всяка секунда й е скъпа. Спомня си. В ума ми излизаше бабата от Титаник, как разказва за ценните си мигове. Влюбих се в книгата, в дизайна, в корицата, в начина на опаковане. Абе топ!!!
Вече я прочетох на половина до втора част : Селест.
От толкова самота ме обхвана депресията. И толкова мисли, мисли, а действия никакви. До тук една среща и една раздяла. 140 страници за какво бяха и аз не знам. Скучна ми е тази книга. Не е моята. Да беше поне озаглавена скучния живот на две скучни жени. Просто ме изгуби, като читател. Не я харесвам тази скучна жена ЛИЗИ !!!

[Емилия Илиева · Rating 4 out of 5]

Интересна идея. Увлекателно поднесена.

[George Mishkovitz · Rating 3 out of 5]

Не е за мен, както и за мъже смятам.