Интересното при тази книга е, че може да я разглеждаме и като автобиография, и като пихотрилър. Вторият вариант е възможен само ако се абстрахираме от личния елемент, но той е толкова силен и емоционален, че това няма как да стане. В тази мъничка книжка, Весела ни разказва своята лична история, за борбата с паник атаките. Проблем който е сериозен и актуален, особено в смутни времена като днешните. Весела дава гласност на този проблем чрез своята книга. Задава ни въпроси, чрез които да стигнем до някакъв отрезвителен отговор, рови в раните, карани да мислим върху болезнени теми. На пръв поглед неща които можем и сами да свършим, но в крайна сметка, много хора с този проблем не си обръщат внимание затъват все повече без дори да усещат. Както казах книгата задава много въпроси, на някои дава отговори, на други не. Но изводът в крайна сметка е да обръщаме внимание на себе си и психичното си здраве. Малко хора го правят, защо, не знам. Може би смятат, че всяко признание, че има някакъв проблем е признак на слабост. Това все пак е книга с щастлив край. Въпреки, тежката история накрая накрая изгрява най-яркото слънце. Въпреки всичко казано до тук не приемайте книгата като чудотворна, ако имате такъв проблем потърсете професионална помощ. Препоръчвам я както на професионални психолози, така и на любители и намх които някога са имали паник атаки. Ако не сте от тези три групи нищо не ви пречи да я прочетете, стила на писане на Весела е страхотен. Пише изключително влекателно, дори на места е зловещо реалистично. Приятно и ползотворно четене! Благодаря на авторката за предоставеното копие!