What do you think?
Rate this book
Самодивски сватби, част #1
Самодивска сватба
Така мина тоя живот. Живот, де всичко си го направихме да ни е хубаво. И поне си бехме сами господари по тия войнски размирни времена, та си измислихме пето годишно време, де идваше, кога ни требваше. В това годишно време тия наши жени, тия невестини, се превръщаха в самодиви.
Само ние си знаехме какво ни беше, де ги водехме напред и ги любехме тия подивели невести. Самодиви, де с еднаква сръчност мъже гледаха, деца раждаха, коне водеха, цветя разсаждаха, пити месеха, сърмени кърпи везаха, песни пееха и кании размахваха. Такива невести, де с тях всека сватба си я наричахме самодивска.
Само ние си знаехме какво ни беше, де ги водехме напред и ги любехме тия подивели невести. Самодиви, де с еднаква сръчност мъже гледаха, деца раждаха, коне водеха, цветя разсаждаха, пити месеха, сърмени кърпи везаха, песни пееха и кании размахваха. Такива невести, де с тях всека сватба си я наричахме самодивска.
148 pages, Paperback
Published June 15, 2021
3 people are currently reading
51 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 7 of 7 reviews
June 29, 2021
В днешното динамично и напрегнато време имаме нужда от повече вяра, любов и вълшебства. Живеем в сложен свят с нови ценности и порядки, в който все повече ни се иска да се върнем към миналото, към традициите и легендите. Младата авторка на романа „Самодивска сватба“ – Гергана Траянова, ни пренася в един отдавна отминал, но прекрасен и вечен свят – света на българския фолклор, обичаи и митове, света на семейните ценности и любовта. Това е книга, в която се преплитат истории и легенди, човешки съдби и свръхестествени сили, реални събития и приказни мотиви. Това е книга за любовта, родовата памет, дълга и достойнството, за борбата на юначни девойки и момци с врагове и зли сили, за победата на доброто над злото. Приказната атмосфера на онова време е пресъздадена по ярък и самобитен начин. Историята е разказана на специфичен и интересен диалект, който крие в себе си богатството и тайнството на онова време.
Гергана Траянова е избрала за своята първа творба епическата форма на романа. В този жанр най-пълноценно могат да се развият сложните образи и съдби на героите. Авторката е успяла майсторски да ни пренесе в един магичен свят, населен с реалистични образи и приказни местности. Нейната богата фантазия се преплита с фолклорни предания и реални места, обичаи и случки. А имената на героите в романа са типично български и ни връщат в една родолюбива и богата на ценности епоха. Героите на Гергана Траянова носят имена на наши планини, реки, градове, села и местности: Пирин, Струмен, Горица, Арчар, Велека, Равнец, Лакатица, Деветака, Велека, Соколица, Трояна, Веслец, Рожен и много други. Това са образи на хора, силно свързани с родната земя, с горите, долините и водите, както и с народните обичаи. Те пазят традициите на своите предци и празнуват Лазаровден, Русалия, Еньовден. Родовите и бащините завети се предават на следващите поколения, децата се учат на уважение, трудолюбие, дълг към семейството и как да пазят нравствените ценности. Героите дълбоко ценят дома, родното и дори когато са далече и странстват по света, една невидима нишка ги свързва с любимите хора и родните места. Силата на любовта и гласът на сърцето ги връщат у дома още по-силни, по-мъдри и достойни. И живеят в обич и разбирателство, верни на традициите, докато някой ден децата им поемат по техния „самодивски и юначен път“.
Много силни и колоритни са женските образи в романа. Тези красиви, предани и безстрашни невести носят в себе си цялата сила и очарование на българската жена от онова време, когато боговете са живеели сред хората, а в горите и планините в лунните нощи са танцували самодиви. Свръхестествените сили на самодивите и тяхната магия са имали голямо въздействие върху хората в онези времена. Но самодивите не са били по-силни от юначните невести на „тая Бела, дива, самодивска могила“. Жените и девойките в романа са надарени с ярка красота и огромни сърца, пълни с обич и смелост. Тяхната магия е любовта. Те могат с една и съща женска сила да обичат, да отглеждат децата си, да се грижат за дома си и да защитават любимите си мъже. Те са самодиви и воини и в същото време нежни и предани любими и майки.
Самодивската сватба в романа не е само ритуал, тя е олицетворение на трудния и юначен път към истинската любов и към създаването на щастливо семейно гнездо. Сватбата е израз на най-пълноценната емоционална връзка между мъжа и жената, на тяхното духовно единство. В онези времена любовта е била висша ценност и стимул за хората да се борят, да променят живота си към добро, да създават традиции.
На фона на тайнствени гори и планини, самодивски легенди и герои със самобитни характери Гергана Траянова пресъздава един магичен свят, изпълнен с любов, героизъм и драматизъм. Свят, който ни връща към вълшебството на народните предания и обичаи, към истинските човешки ценности, трайно закодирани в родовата ни памет. Младата авторка е открила ценни съкровища от фолклор и традиции и рисува с думи вълшебни истории.
Ако изпитвате носталгия към отминалите времена на самодиви и юнаци, ако ви липсват истинските добродетели, ако цените вярата, любовта и традициите, непременно прочетете тази книга. Вслушайте се в сърцето си, върнете се към миналото и към корените си. Насладете се на този вълшебен свят, в който любовта и дългът не са само думи. Те са мост от магичното минало към бъдещето на децата ни. Нека заедно да изминем този славен и героичен път, водени от яркото и самобитно перо на Гергана Траянова.
Гергана Траянова е избрала за своята първа творба епическата форма на романа. В този жанр най-пълноценно могат да се развият сложните образи и съдби на героите. Авторката е успяла майсторски да ни пренесе в един магичен свят, населен с реалистични образи и приказни местности. Нейната богата фантазия се преплита с фолклорни предания и реални места, обичаи и случки. А имената на героите в романа са типично български и ни връщат в една родолюбива и богата на ценности епоха. Героите на Гергана Траянова носят имена на наши планини, реки, градове, села и местности: Пирин, Струмен, Горица, Арчар, Велека, Равнец, Лакатица, Деветака, Велека, Соколица, Трояна, Веслец, Рожен и много други. Това са образи на хора, силно свързани с родната земя, с горите, долините и водите, както и с народните обичаи. Те пазят традициите на своите предци и празнуват Лазаровден, Русалия, Еньовден. Родовите и бащините завети се предават на следващите поколения, децата се учат на уважение, трудолюбие, дълг към семейството и как да пазят нравствените ценности. Героите дълбоко ценят дома, родното и дори когато са далече и странстват по света, една невидима нишка ги свързва с любимите хора и родните места. Силата на любовта и гласът на сърцето ги връщат у дома още по-силни, по-мъдри и достойни. И живеят в обич и разбирателство, верни на традициите, докато някой ден децата им поемат по техния „самодивски и юначен път“.
Много силни и колоритни са женските образи в романа. Тези красиви, предани и безстрашни невести носят в себе си цялата сила и очарование на българската жена от онова време, когато боговете са живеели сред хората, а в горите и планините в лунните нощи са танцували самодиви. Свръхестествените сили на самодивите и тяхната магия са имали голямо въздействие върху хората в онези времена. Но самодивите не са били по-силни от юначните невести на „тая Бела, дива, самодивска могила“. Жените и девойките в романа са надарени с ярка красота и огромни сърца, пълни с обич и смелост. Тяхната магия е любовта. Те могат с една и съща женска сила да обичат, да отглеждат децата си, да се грижат за дома си и да защитават любимите си мъже. Те са самодиви и воини и в същото време нежни и предани любими и майки.
Самодивската сватба в романа не е само ритуал, тя е олицетворение на трудния и юначен път към истинската любов и към създаването на щастливо семейно гнездо. Сватбата е израз на най-пълноценната емоционална връзка между мъжа и жената, на тяхното духовно единство. В онези времена любовта е била висша ценност и стимул за хората да се борят, да променят живота си към добро, да създават традиции.
На фона на тайнствени гори и планини, самодивски легенди и герои със самобитни характери Гергана Траянова пресъздава един магичен свят, изпълнен с любов, героизъм и драматизъм. Свят, който ни връща към вълшебството на народните предания и обичаи, към истинските човешки ценности, трайно закодирани в родовата ни памет. Младата авторка е открила ценни съкровища от фолклор и традиции и рисува с думи вълшебни истории.
Ако изпитвате носталгия към отминалите времена на самодиви и юнаци, ако ви липсват истинските добродетели, ако цените вярата, любовта и традициите, непременно прочетете тази книга. Вслушайте се в сърцето си, върнете се към миналото и към корените си. Насладете се на този вълшебен свят, в който любовта и дългът не са само думи. Те са мост от магичното минало към бъдещето на децата ни. Нека заедно да изминем този славен и героичен път, водени от яркото и самобитно перо на Гергана Траянова.
July 8, 2021
Съвсем навреме пристигна при мен тази книга. Пак съм изпаднала в читателски бърнаут *мрън* и чета много бавно и без особено желание вече няколко месеца.
"Самодивска сватба" обаче раздвижи читателския ми ентусиазъм и даже съжалявам, че е толкова кратка.
Това е една мила и очарователна история, разказваща за юнака Пирин от Бела могила. Да, точно така, звучи като приказка и до голяма степен е една приказка на фона на реални исторически събития. Приказка за смели български мъже и силни български жени. Щото в туй село жени и мъже са наравно.
Атмосферата е самобитна, а обичаите на жителите на Бела могила са вплетени по един приятен и естествен начин, дори някои от тях да са си страшнички. :)
Мисля, че тази книга е новото попълнение в скромния ми списък на книги, които препрочитам за успокоение на душата.
"Самодивска сватба" обаче раздвижи читателския ми ентусиазъм и даже съжалявам, че е толкова кратка.
Това е една мила и очарователна история, разказваща за юнака Пирин от Бела могила. Да, точно така, звучи като приказка и до голяма степен е една приказка на фона на реални исторически събития. Приказка за смели български мъже и силни български жени. Щото в туй село жени и мъже са наравно.
Атмосферата е самобитна, а обичаите на жителите на Бела могила са вплетени по един приятен и естествен начин, дори някои от тях да са си страшнички. :)
Мисля, че тази книга е новото попълнение в скромния ми списък на книги, които препрочитам за успокоение на душата.
February 18, 2025
Книгите (трилогията) съм ги купила преди година-две и чак сега им дойде реда да ги прочета- голяма грешка беше това отлагане 🤦♀️
Такава книга не бях чела до сега- приказна. Прочетох я за няколко часа, нямаше как да я оставя 😍
И как да не й дам 5 звезди?! Напълно ги заслужава! 😊
Също така, много ми харесаха имената на всичките герои- в никоя друга книга не съм ги срещала досега.
Нямам търпение да продължа утре с втората книга от трилогията.
Препоръчвам ги на всички 🙂
Такава книга не бях чела до сега- приказна. Прочетох я за няколко часа, нямаше как да я оставя 😍
И как да не й дам 5 звезди?! Напълно ги заслужава! 😊
Също така, много ми харесаха имената на всичките герои- в никоя друга книга не съм ги срещала досега.
Нямам търпение да продължа утре с втората книга от трилогията.
Препоръчвам ги на всички 🙂
June 4, 2022
Цялото ревю в Wanderbook
"Самодивска сватба" се лее като приказка. Приказна е и любовта на Пирин към Горица - любов от един поглед, любов към едни очи, които обсебват дните и нощите му. Това е любов към образ, който си изградил в съзнанието си, не толкова към реален човек. Но както казахме, това е и приказка, а в приказките тази любов, мигновена и вечна, е добре дошла.
Както всички приказни юнаци, и Пирин поема на път - да се открие и да се докаже. Странстването му бе най-интересната и вълнуваща част от книгата за мен - защото хем беше нещо различно, което на подозирах да намеря в тази история; хем я направи още по-вълшебна. Имаше нещо тайнствено и магично в срещата на Пирин с безименния чорбаджия, който щедро дарява труда и дискретността; в новия му занаят. Фонът на случващото се също - предполагам именно с тази цел границите и времената са неясни и размити; имаме изток и запад, свои и чужди, неназовани земи и езици, едно зло в лицето на война.
Като отворихме дума за магия, "Самодивска сватба" не е фантастична книга. Това е история за фолклор и традиции, и може би за това как вярата в тях влияе на реакциите и поведението на хората. Ако искате, може да изберете да разглеждате историята през призмата на магическия реализъм, или, ако не сте фен на фентъзито, да изберете рационални обяснения за самодивската природа на Горица. В това отношение, книгата е добър избор и за двете групи читатели.
Приключенията на Пирин бяха интересни, но Горица не можа да ме заинтригува (заради мъничко спойлери, обяснението защо е изведено в края на текста). Затова пък си имах други любими герои на които да съпреживявам - най-големият брат Арчар и неговата любима - попската дъщеря Соколица. Арчар беше от онези герои - лидери, заредени с обич и разум герои, които могат да взимат тежки решения, които знаят кога да склонят и кога да се борят. Соколица пък бе най-добре развитият женски персонаж в книгата и ме спечели със своето търпение, веселие и доброта; със способността си да вижда любовта отвъд нормите на вярата и изкуственото благоприличие, със смелостта си да защитава с думи и с дела, и наистина способна не по-зле от самодива да хване нож, за да защити своето семейство.
"Самодивска сватба" се лее като приказка. Приказна е и любовта на Пирин към Горица - любов от един поглед, любов към едни очи, които обсебват дните и нощите му. Това е любов към образ, който си изградил в съзнанието си, не толкова към реален човек. Но както казахме, това е и приказка, а в приказките тази любов, мигновена и вечна, е добре дошла.
Както всички приказни юнаци, и Пирин поема на път - да се открие и да се докаже. Странстването му бе най-интересната и вълнуваща част от книгата за мен - защото хем беше нещо различно, което на подозирах да намеря в тази история; хем я направи още по-вълшебна. Имаше нещо тайнствено и магично в срещата на Пирин с безименния чорбаджия, който щедро дарява труда и дискретността; в новия му занаят. Фонът на случващото се също - предполагам именно с тази цел границите и времената са неясни и размити; имаме изток и запад, свои и чужди, неназовани земи и езици, едно зло в лицето на война.
Като отворихме дума за магия, "Самодивска сватба" не е фантастична книга. Това е история за фолклор и традиции, и може би за това как вярата в тях влияе на реакциите и поведението на хората. Ако искате, може да изберете да разглеждате историята през призмата на магическия реализъм, или, ако не сте фен на фентъзито, да изберете рационални обяснения за самодивската природа на Горица. В това отношение, книгата е добър избор и за двете групи читатели.
Приключенията на Пирин бяха интересни, но Горица не можа да ме заинтригува (заради мъничко спойлери, обяснението защо е изведено в края на текста). Затова пък си имах други любими герои на които да съпреживявам - най-големият брат Арчар и неговата любима - попската дъщеря Соколица. Арчар беше от онези герои - лидери, заредени с обич и разум герои, които могат да взимат тежки решения, които знаят кога да склонят и кога да се борят. Соколица пък бе най-добре развитият женски персонаж в книгата и ме спечели със своето търпение, веселие и доброта; със способността си да вижда любовта отвъд нормите на вярата и изкуственото благоприличие, със смелостта си да защитава с думи и с дела, и наистина способна не по-зле от самодива да хване нож, за да защити своето семейство.
August 17, 2021
Увлекателна история за любов, чест, сурови нрави, размирни времена, юначни мъже и силни жени.
November 16, 2021
Изключително съм възхитена от книгата и начина, по който е написана. В днешно време имаме нужда от повече такива приказки, които да те пренасят в такива красиви светове!
November 28, 2022
Много хубава книга.
Displaying 1 - 7 of 7 reviews