Господарят на слоновете

by René Guillot, Рене Гийо

Преди 60 години Жан-Люк напуска Франция и се отправя към Брега на слоновата кост, където баща му управлява плантация. В Африка той открива, че хората по тези земи живеят в тясна връзка с природата.

В селското училище се запознава с Фофана от местното племе. Момчето обаче е обещано на жестоко семейство, където изплаща задълженията на рода. За щастие бащата на Жан-Люк изплаща дълговете на родителите на Фофана и синът им е спасен. От този ден двете момчета са неразделни. Двамата заедно са въвлечени във вълнуващо приключение, криещо обаче рискове и опасности. Благодарение на своя нов приятел Жан-Люк открива тайните на племето лоби и на неговите мистериозни традиции.

------------------
Френският писател Рене Гийо заминава като млад учител за Сенегал. Омагьосан от природата и хората на „Черния континент“, той остава там 20 г. и с книгите си разкрива пред френските деца една друга вселена, в която хора, животни и природа живеят в единство. Удостоен е с най-голямото отличие за детска литература – Медала „Ханс Кристиан Андерсен“, наричан „Малката Нобелова награда“.

184 pages, Paperback

First published January 1, 1960

About the author

René Paul Guillot (1900-1969) was an author who lived, worked and traveled in French Africa and wrote primarily for children. His works have been translated to many languages and have been included in school required reading in many countries.

After studying science, René Guillot moved to Senegal to work as a teacher, spending over 20 years in Africa. Most of the material for his many books comes from this time.

In 1964, he received the "Hans Christian Andersen Award" for the novel, Fodai and the Leopard-Men. Three of his books have been adapted to film, while a live-action version of Little Dog Lost featuring a Welsh Corgi, was made for the "Disneyland" show and was broadcast in 1963.

Reviews

[Lily M · Rating 2 out of 5]

Книжката е интересна с това, че ни потапя в един напълно непознат за нас свят. Това, което не ми хареса, е колко едностранчиво е написана. Получаваме единствено гледната точка на френското момче, което разказва историята, и то не си задава никакви неудобни за неговата роля на колонизатор въпроси. Да не говорим, че книгата се фокусира изключително на мъжкия/момчешкия свят на това африканско селище. Например, не се споменава нищо за това, че в училището учат само момчета.

[Nizar Hukic · Rating 3 out of 5]

2.5
Zanimljiva prica

[Kristiana Cankowa · Rating 4 out of 5]

Това е история за юношеството, израстването, приятелството, връзката между човека и животното, символиката на дадено животно в дадена култура и копнеж по-изгубеното.

Срещаме се с Жан-Люк, той започва да разказва своята история, когато е бил 14 годишен и приключението му в Африка. Баща му има плантация в Абесо от години и след като го взима при себе си, Жан-Люк се запознава с местното момче Фофана.

Фофана, носи в себе си някаква необяснима и необикновена магия, чар на който, никой не може да остане равнодушен. Толкова умен и пораснал за годините си. С Жан-Люк изграждат едно много силно и истинско приятелство. Аджинаку е слон, който е бил уловен още като много малък от бащата на Жан-Люк, а свобода получава веднага след като се среща с Фофана, само той може да вникне в душата на Аджинаку и да му помогне.

Както всяко едно нещо и това приключение намира своя край - Аджинако е намерил своя човек в лицето на Фофана. Африканското момче пък вече се е превърнал в Господар на слоновете, а Жан-Люк и баща му трябва да се върнат отново в Франция. Но след всичко през което преминаха двете момчета, слона и дивата котка, вече нищо не същото, нищо не обикновено, всичко е станало толкова специално между тях и спомените ще останат завинаги в тях.

След една решаваща случка, двамата приятели се разделят, докато след около 20 години, Жак-Люк не се завръща отново в Абесо. Но сега всичко е толкова различно. Самата история е едно голямо приключение, спомен за едно силно, истинско и неопетнено приятелство. Преклонение към Африка и всичко което я прави толкова магична - дивите животни, природа, обичай и т.н.



"Фофана - приятелят ми с абаносовата кожа, беше успял да намери в гората препускащия Аджинаку, преследван от адския звук на разкъсаната верига. Успял бе да се сприятели със заслепеното от ярост животно. И слонът пристигаше пръв на онази поляна, за да чака момчето от Лоби, което пилеше търпеливо желязото на крака му."

"В тази загадъчна страна Лоби не е нужно белите да проникнат в тайните на горското царство на животните, нито в естеството на връзката между хората от сукалите и големите животни от пущинака. "Да би Фофана поискал - смяташе баща ми, - и слонът не би напуснал плантацията."

"Щях да разбера най-сетне каква е Голямата тайна на срещата, на която ме не поканил Фофана. Мене, момчето, което не е от племето му. Мене, бялото момче... Но негов приятел и брат...

Приятелството може да ви побратими с човек, чиято кожа не е с цвета на вашата. Но когато сърцата бият заедно..."

--- --- --- --- ---



Благодаря Ви, за отделеното време!!!