Разменените роли са често използван похват в детската литература (да си спомним "Бездомния Костас", "Мама на детска градина", "Вук и Нада. Компютърни игри"). Той е и, по правило, особено успешен с по-малките деца, които така обичат да се поставят на мястото на възрастните, да правят неща "за големи" и въобще - поне веднъж да поемат командването на кораба.
Но в тази книжка, малка и извънредно симпатична наглед, са представени едни колкото типични, толкова и токсични взаимоотношения между деца и родители. Какво все пак ни внушава тя? Че мама и татко са в правото си да ми се ядосват, да ми викат и да ме наказват за всичко? Че в техните очи съм просто един безподобен мърляч, проблемно и капризно дете, което никога не спазва своите обещания?
"Ах, тези родители!" ще се стори близка на много деца, но фактът, че един модел е познат и преповтарян, далеч не означава, че той е полезен. Съвсем не е нужно да сме разделени на лагери, да смятаме, че родителите ни са несправедливи, децата ни - немарливи. Разбирането е повече от това да видиш нещо от чуждата камбанария - то е да осмислиш защо съответното нещо афектира близкия ти човек и какви са взаимоизгодните решения, които ще вземете и приложите заедно.
Жалко, че не мога да препоръчам тази книга. Сладка е само на вид.