По повод 200-годишнината от рождението на Георги Раковски предлагаме на вашето внимание ново луксозно издание на „Горски пътник“ – книга, която днес излиза самостоятелно за първи път от 1958 г.
Публикувана в Нови Сад преди повече от век и половина, поемата е първият художествен текст, възпяващ хайдушкото движение. Нещо повече, литературната критика приравнява значението на текста за българската национална митология с това на „История славянобългарска“.
Сюжетът заимства епизоди от биографията на самия Раковски, а произведението бързо се превръща във вдъхновение за редица изтъкнати революционни дейци. Легендарният Хаджи Димитър заявява, че „след прочитането на „Горски пътник“ ние станахме политически хайдути“.
Запазен е автентичният език на автора, като промените се отнасят единствено до съвременните граматически правила на българския език. Освен със своите полиграфически достойнства, настоящото издание съдържа над триста редакторски бележки, даващи необходими разяснения върху емблематичния възрожденски текст.
Георги Стойков Раковски (по рождение Съби Стойков Попович, известен и като Георги Сава Раковски) е български революционер и възрожденец. Раковски е основоположник на организираната националнореволюционна борба за освобождаването на България, революционен демократ, публицист, журналист, историк и етнограф.
Георги Раковски е първият идеолог и организатор на националноосвободителното движение в България и е негов ръководител през първите десет години. Като идеен вдъхновител на четническото движение, той не само поставя началото на организираното националнореволюционно движение, но го издига на нов, още по-висок организационен етап. Неговият богат опит и теоретична дейност са използвани от следващото поколение български революционери в лицето на Васил Левски и водачите на Априлското въстание от 1876 година. Следи в духовния живот на българския народ оставя и неговата писателска, журналистическа и публицистична дейност. Целият му живот е посветен на делото за освобождение на България от османско владичество.
Раковски и Левски са две части на една идея – националноосвободителната. Васил Левски е най-успешният и последователен ученик на Раковски, който доразвива идеите му. Раковски проумява, че е нужно народът да се организира в един бунт, в който четите да играят огромна роля – не на кърджалии, и хайдуци, а на народни защитници. С тази цел той написва „Горски пътник“, както и „Привременният закон за горските чети“, който трябва да послужи като устав на новото българско правителство. Пак той сформира Двете легии. Именно в тези две легии трупа своя боен опит Васил Левски. Тук той става знаменосец на Раковски и се сдобива със своя прякор – Левски – даден му именно от Раковски, за неговото мъжество и решителност. Пак по време на участието си в двете Легии (Първата и Втората) Дяконът вижда, че народът не е подготвен да въстане и трябва убеждение по места. За тази цел Апостолът се свързва най-напред с друг ученик на Раковски – Иван Касабов, но тъй като той поддържа теза за автономия на България пътищата им се разделят. Постепенно Левски приема идеята на Раковски за „привременното правителство“ и я доразвива, но той отбелязва, че това „привременно правителство“ трябва да стъпи върху едни тайни комитети, които да работят вътре в страната и закълнат хората – а не да се чака помощ отвън. В това е голямото осъзнаване, до което достига Левски, като продължител, на делото на Георги Раковски. В последните си мигове 1867 година Раковски има оживена кореспонденция с Левски по този въпрос. Той се радва, че ученикът му е достигнал до същите изводи до които е достигнал и самият той „и дори го е задминал“ и иска да го подпомогне, но вече е изтощен от непрестанното киснене по затворите и тичане в опити за бунт и църковни борби. Умората взема своя връх и той се разболява тежко (скоро след това умира). Г. С. Раковски обаче може да е спокоен – делото на живота му е продължено от неговия достоен наследник.
Не очаквайте сюжет, но очаквайте бележки от автора, бележки от редактора, бележки на бележките и всякакви други бележки - най-вече тези, които вие самите ще си водите, защото този "повествователен спев" навлиза в дълбините на човешкото (и по-точно робското) страдание и със сигурност е запомнящо се, разтърсващо и дори бих казала в пъти по-различно и завладяващо от повечето творби, свързани с това време.