Петият принц: Откривател

by Николай Николов-Козия, Георги Георгиев (illustrator), Божидар Жеков (illustrator)

Читателю, грабвай меча и раницата!

Принц Сайнир отново има нужда от теб. Приключението ще те преведе през десетки препятствия и ще те срещне със стари врагове и приятели.

Върни се в град Вангор – перлата на имперската пустиня.
Пристъпи в непозната джунгла на чужд континент.
Претърси места, затворени за хората от хилядолетия.
Играй на смъртоносна гоненица из хановете на димандийския град Перим.

Ще сториш ли всичко това? Ще победиш ли?

Само от теб зависи, защото героят отново си ТИ!

232 pages, Paperback

Published March 25, 2021

About the author

Николай Николов-Козия е роден в Стара Загора през 1981 г. Завършва Журналистическия факултет на Софийския университет. Живее и се труди в столицата.
През 1996 г. излиза първата му книга игра, както и първите му разкази в периодичния печат на Стара Загора. Оттогава e публикуван в редица сборници с нова българска литература, продължава да пише и книги игри.
Създател на инициативата „Истории от някога“. Щастливо женен за щастлива съпруга, с щастливо дете.

Reviews

[Книжни Криле · Rating 5 out of 5]

„Петият принц: Откривател“ (изд. „Университет на пътешествията“) е третата част от популярната поредица книги-игри на Николай Николов-Козия. Пригответе се за поредната доза пустинни приключения! Стари врагове и съюзници отново се появяват на сцената, а понякога границата между едното и другото понякога се размива. Принц Сайнар, известен вече и като легендарния герой Разрушителя, ще се изправи пред нови предизвикателства, от които този път ще зависи много повече от съдбата на кралството му. Нови хоризонти и чужда намеса променят съдбата на света и очакванията на читателите в този интригуващ интерактивен наратив. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/202...

[Taner Aliosmanov · Rating 5 out of 5]

Книгата е доста добра. Не е епично като втората книга - Разрушител, но пак предоставя солидно количество приключение и игра.

[Yanko Velkov · Rating 4 out of 5]

Час или два ми бяха достатъчни да премина през последното приключение на принц Сайнир, което всъщност ми допадна най-много. Стилът от преходните книги се запазва и тук, като са премахнати битките - ако изобщо стигнете до схватка, тя се решава от предметитите и действията ви (макар че за цялата си игра попаднах само на една битка, при първото си преминаване). Механиките с обикаляне на дадена карта по епизоди присъстват и тук, но в по-сбит и бих казал - по-приятен формат. Картите този път са част от книгата и няма опасност да се загубят, или да не ги получиш:) Светът и героите са си същите и предвид, че съм чел предходните книги - се движех в свои води, преминавах по познати места и така, заобикалящата ме обстановка беше някак по-пълнокръвна. Не е намалял и броят епизоди, завършващи с "край", на които попадаш по един или друг начин - този път умишлено си ги записвах:

Смърт No. 1: След като съм ранен при схватка с двама чернокожи (защото нямам подходящ меч) не мога да счупя катинара на лабораторията (заради липсата на същият този меч) и бивам убит. Т.е. нямам меч - умирам и нищо не мога да направя!
Смърт No. 2: Този път имам меч, но решавам да мина напряко - чернокожи войни ме застигат и убиват с копия и боздугани. Нищо не мога да сторя.
Смърт No. 3: Заради активираният инж. реж. на упр. трябва да избирам къде да се телепортирам на сляпо - и се озовавам в космическа станция без костюм.
Смърт No. 4: Прибирам се по живо, по здраво, за да бъда изпепелен от ядрен взрив докато се протягам на терасата си, защото при избора на телепорт на сляпо не стигнах навсякъде, където трябва.

Та тук може би е добра идея да се правят състезания - по-колко начина можеш да умреш най-много при първо изиграване, преди да стигнеш до края:)
В заключение - една доста приятна, класическа книга-игра, и идеален завършек на поредицата!