Писма за доброто и прекрасното

by Dmitrii Sergeevich Likhachev, Дмитрий Лихачов

196 pages, Paperback

Published January 1, 2010

About the author

RUS Дмитрий Сергеевич Лихачёв
BLG Дмитрий Лихачов

Russian medievalist, linguist, and concentration camp survivor. During his lifetime, Likhachov was considered the world's foremost scholar of the Old East Slavic language and its literature.

Reviews

[Emiliya Bozhilova · Rating 5 out of 5]

Тази петзвездна оценка е пристрастна.

Когато бях в осми клас, ни се падна да учим средновековна българска литература. Звучеше ужасно много преди да отворя учебника, от който естетически имаше какво да се желае. И се влюбих в малкото поднесен материал - “Азбучната молитва”, “За буквите” и даже във фактологически неактуалните от днешна перспектива откъси от “Шестоднев” и Средновековното житие на Александър Македонски.

Причината бяха едни относително кратки пояснителни текстове след почти всеки откъс с автор някой си академик Дмитрий Лихачов. Именно той - с простия си, елегантен и ерудиран език - преобърна представите ми за Средновековието, по-конкретно за българското. Толкова много любов и търпение имаше в думите му, толкова разбиране, точност и съпричастност. Тогава за първи път чух термина “държава на духа”, употребен по адрес на България за онзи участък от историята ни, в който близо пет века светска държава не съществува. Но съществуват Език и Църква. И Дух. С две думи - академикът ми подари цяла държава.

Затова съм благодарна на Евгений Водолазкин и анотацията на романа му “Лавър”, освен прочита, и за споменаването на Дмитрий Лихачов. Този истински руски човек на 20-ти век - роден през 1906 г. и починал през 1999 г. - е видял кажи-речи всичко от руската история на века, включително 4 години в трудов лагер и първата година на обсадения Ленинград. Но никога не е спрял да вижда, изучава, обича и преподава своята собствена, лична държава на духа. Академичната му кариера е блестяща, посещава неколкократно България, за да изучава средновековните и архиви и прокарва официално българската връзка в руската културна история.

Няма да коментирам писмата му до младите български читатели от 70-те, включени в тази книга. Диалогът на поколенията трябва винаги да е такъв - спокоен, благ, смирен и пълен с познание и мъдрост. И да, мъничко старомоден. Затова просто при прикачвам няколко писма - все още имаме нужда от тях:

https://webstage.bg/li-ri-chni-otklon...

https://webstage.bg/li-ri-chni-otklon...

https://webstage.bg/li-ri-chni-otklon...

https://webstage.bg/li-ri-chni-otklon...

И още малко от Лихачов:
https://webstage.bg/li-ri-chni-otklon...

[Ана Атанасова · Rating 4 out of 5]

Мъдра книга. По един много фин, ненатрапчив начин. Няма размахване на пръст и нравоучения, няма високопарни фрази и високомерие, а само споделен емоционален, нравствен и културен опит.
И още нещо: мъдростта на Лихачов наистина е подплатена с милост и опрощение към човешките несъвършенства. Тя не идва само от хладния разум, който често е склонен да съди с право и без.
От "Писмата" на Дмитрий Сергеевич може да се научи много. Даже и това да бъдем повече българолюбци като него.

[Василия Гърбова · Rating 5 out of 5]

10/10
one of the best books I've ever read

[Evgeni Vasilev · Rating 5 out of 5]

Прекрасна!