What do you think?
Rate this book
Добро момче • Умерено нежно
Първите два романа на Галин Никифоров, един от най-добрите писатели сред българските автори, излизат в ново общо издание и с преработени текстове.
Ако ги откривате за пръв път, завиждаме ви.
За „ДОБРО МОМЧЕ“
Когато животът ти е самотен и безсмислен, но изведнъж се изправяш лице в лице със смъртта – на какво си способен тогава?
Когато си на ръба на оцеляването и целият свят е забравил за теб – къде търсиш спасението и на кой бог се молиш?
Когато се връщаш в миналото си и когато там намираш само призраците на собственото си страдание – как успяваш да продължиш?
Накъде те води сърцето, накъде те води умът?
Колко можеш да загубиш и колко можеш да спасиш?
За „УМЕРЕНО НЕЖНО“
Безшумни сблъсъци на случайността. Умерено нежни и човечни.
За смисъла на съществуването ни.
За отговорността към другия.
За оцеляването на собствената ни душа...
Застаряващ наемен бияч, изживяващ най-странния ден в живота си.
Изпаднал комарджия, изиграл двете най-велики игри в живота си – тази, с кент-флош роял в ръката си, и онази – със смъртта.
Един стар театрален актьор, отдаден изцяло на изкуството си, готов да изиграе най-вдъхновяващата си роля, за да спаси една човешка душа.
Три съдби, преплетени случайно. Три съдби, докоснали и осветили живота на хората около тях с онова скрито вълшебство, което винаги остава незабелязано, но което по необясним начин прави света по-добър и му дава надежда. Стига да имаме търпение и да следваме криволичещата самотна пътека на собствените си сърца.
Ако ги откривате за пръв път, завиждаме ви.
За „ДОБРО МОМЧЕ“
Когато животът ти е самотен и безсмислен, но изведнъж се изправяш лице в лице със смъртта – на какво си способен тогава?
Когато си на ръба на оцеляването и целият свят е забравил за теб – къде търсиш спасението и на кой бог се молиш?
Когато се връщаш в миналото си и когато там намираш само призраците на собственото си страдание – как успяваш да продължиш?
Накъде те води сърцето, накъде те води умът?
Колко можеш да загубиш и колко можеш да спасиш?
За „УМЕРЕНО НЕЖНО“
Безшумни сблъсъци на случайността. Умерено нежни и човечни.
За смисъла на съществуването ни.
За отговорността към другия.
За оцеляването на собствената ни душа...
Застаряващ наемен бияч, изживяващ най-странния ден в живота си.
Изпаднал комарджия, изиграл двете най-велики игри в живота си – тази, с кент-флош роял в ръката си, и онази – със смъртта.
Един стар театрален актьор, отдаден изцяло на изкуството си, готов да изиграе най-вдъхновяващата си роля, за да спаси една човешка душа.
Три съдби, преплетени случайно. Три съдби, докоснали и осветили живота на хората около тях с онова скрито вълшебство, което винаги остава незабелязано, но което по необясним начин прави света по-добър и му дава надежда. Стига да имаме търпение и да следваме криволичещата самотна пътека на собствените си сърца.
- GenresBulgarian Literature
300 pages, Paperback
First published January 1, 2006
5 people are currently reading
91 people want to read
About the author
Галин Никифоров
10 books143 followersГалин Никифоров (роден 1968 г.) е сред открояващите се имена в съвременната българска литература. В романите му се преплитат вечните теми за крайните стремежи на човешкия дух, за ненакърнимата любов, за скритият смисъл на живота и за отрезвяващата мъдрост на смъртта.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 15 of 15 reviews
June 14, 2021
Личи си, че това са ранни творби на Галин Никифоров. Изобщо не бяха моето четиво, но въпреки това нещо ме дърпаше бързо през страниците.
Read
October 27, 2022Две от ранните творби на Галин Никифоров получиха ново, редактирано и от самия автор издание миналата година. И като че някак минаха незабележимо под радара на читателите. Не знам, може би мнозина вече са ги чели. Предполагам самият факт, че са получили не просто нов тираж, а чисто ново издание, говори сам за себе си.
Четох едно интервю с него миналата година, което ми направи много силно впечатление. Накара ме да осъзная едно от онези фундаментални неща, които всеки дълбоко в себе си знае, но рядко биват облечени в думи. "...винаги се опитваш да гледаш на света през очите на героите си, за да ги разбереш и след това да ги обогатиш чрез въображението и емоциите си, за да им придадеш достоверност и увереност." Има разлика между това да съпреживяваш историята заедно със своите герои и да бъдеш там, на тяхно място, правейки избор на кръстопътя, емоционално осъзнат избор. Може би именно това чувство дава живот на историите, които разказва Галин Никифоров.
"Добро момче" ми напомня на "Играта на Джералд". Главният герой - Павел Джоров е разведен и самотен мъж на средна възраст. Работи като пазач, среща се с една жена от време на време, не защото я обича, нито тя него, сексът също е посредствен. Но тя като че ли е последният му опит да запази някаква връзка със света и хората в него. Навръх Коледа Павел е дежурен на поста си като пазач, защото и без това няма какво друго да прави. Колегата, както всяка година, има планове с някоя нова мадама, която ще заведе в къщата в планината. Сервитьорката с която се вижда също си е събрала багажа и е някъде на купон с компанията си. А Павел е сам самичък за два дни в голямата празна сграда. На пост. Къде другаде да бъде? И тогава съдбата хвърля зара и решава да си поиграе малко с него.
По време на първата си за дългата смяна обиколка на сградата Павел засяда в асансьора. А шансовете да се измъкне изглеждат нулеви. Израснала съм във висок блок с асансьор. И никога не съм изпитвала страх към затворените дърпани от въжета кабинки, които ни спестяват едни 5-10 минутки катерене по стълбите. Задясала съм няколко пъти и като дете и по-късо. И никога не съм възприемала тези сутации като нещо страшно. Какво толкова може да се обърка? Да не говорим, че съвременните асансьори имат аварийна система, която те свързва директно с техника. Е, "Добро момче" е нагледен пример какво може да се обърка.
Павел Джоров минава през ада, опитвайки се да се измъкне от затворената кабина на асансьора, която е на път да се превърне и в негова гробница. И докато ръцете му се борят със стоманената кутия, умът му се бори да запази разсъдливостта си. Затворен, изолиран и на крачка от смъртта, човек съвсем естествено поглежда назад и с присвито сърце тегли чертата на живота си и започва равносметката. Там на границата между живота и смъртта изплуват най-хубавите и най-лошите моменти, лъжите стават плитки и безсмислени, а грешките и съжаленията се признават по-лесно.
"Умерено нежно" е пък сложна детелина преплитаща три отделни истории, които за кратко се докосват в безкрайната шир на времето и се наплитат като нишка във вретеното на съдбата. Пръв на сцената се появява Джони - активен бияч с фотографска памет. Джони не е нито добряк, нито лош човек, просто човек, който си изкарва хляба, както може. В живота на Джони има един важен човек - Кармелита, стара приятелка от детството. Единственото гориво за тази универсална любов, която изпитва Джони, е добруването на Кармелита, нищо друго няма значение, стига тя да е добре.
Джони и Пепо, главният герой на втория разказ в книгата, сядат на една маса за покер. И докато Джони си тръгва, Пепо остава и продължава своята игра на и извън кръглата маса. Има две важни неща, които важат с еднаква сила за играта на покер и на живот - добрият блъф и начинът, по който ставаш от масата в края на играта, без значение, дали си спечелил или загубил. Достойнството никой не може да ти отнеме. Само ти. На Пепо му предстои да изиграде двете най-големи надцаквания в живота си, с най-големия залог, всичко или нищо.
Старецът, герой на третата история, е мимолетно запознанство в живота на Пепо, но в крайна сметка - ключово. На Старецът му предстои още една последна важна роля, в която подобно на Джони и Пепо, е заложено всичко. И тук на масата се разиграва човешки живот, а изходът зависи от това, кой може да блъфира.
Джони, Пепо и Старецът сами се поставят в тези ситуации, както и всички ние впрочем правим, защото всеки сам избира, коя ръка да изиграе и за кой залог си заслужава да се включиш в играта.
https://readersense.blogspot.com/2022...
Четох едно интервю с него миналата година, което ми направи много силно впечатление. Накара ме да осъзная едно от онези фундаментални неща, които всеки дълбоко в себе си знае, но рядко биват облечени в думи. "...винаги се опитваш да гледаш на света през очите на героите си, за да ги разбереш и след това да ги обогатиш чрез въображението и емоциите си, за да им придадеш достоверност и увереност." Има разлика между това да съпреживяваш историята заедно със своите герои и да бъдеш там, на тяхно място, правейки избор на кръстопътя, емоционално осъзнат избор. Може би именно това чувство дава живот на историите, които разказва Галин Никифоров.
"Добро момче" ми напомня на "Играта на Джералд". Главният герой - Павел Джоров е разведен и самотен мъж на средна възраст. Работи като пазач, среща се с една жена от време на време, не защото я обича, нито тя него, сексът също е посредствен. Но тя като че ли е последният му опит да запази някаква връзка със света и хората в него. Навръх Коледа Павел е дежурен на поста си като пазач, защото и без това няма какво друго да прави. Колегата, както всяка година, има планове с някоя нова мадама, която ще заведе в къщата в планината. Сервитьорката с която се вижда също си е събрала багажа и е някъде на купон с компанията си. А Павел е сам самичък за два дни в голямата празна сграда. На пост. Къде другаде да бъде? И тогава съдбата хвърля зара и решава да си поиграе малко с него.
По време на първата си за дългата смяна обиколка на сградата Павел засяда в асансьора. А шансовете да се измъкне изглеждат нулеви. Израснала съм във висок блок с асансьор. И никога не съм изпитвала страх към затворените дърпани от въжета кабинки, които ни спестяват едни 5-10 минутки катерене по стълбите. Задясала съм няколко пъти и като дете и по-късо. И никога не съм възприемала тези сутации като нещо страшно. Какво толкова може да се обърка? Да не говорим, че съвременните асансьори имат аварийна система, която те свързва директно с техника. Е, "Добро момче" е нагледен пример какво може да се обърка.
Павел Джоров минава през ада, опитвайки се да се измъкне от затворената кабина на асансьора, която е на път да се превърне и в негова гробница. И докато ръцете му се борят със стоманената кутия, умът му се бори да запази разсъдливостта си. Затворен, изолиран и на крачка от смъртта, човек съвсем естествено поглежда назад и с присвито сърце тегли чертата на живота си и започва равносметката. Там на границата между живота и смъртта изплуват най-хубавите и най-лошите моменти, лъжите стават плитки и безсмислени, а грешките и съжаленията се признават по-лесно.
"Умерено нежно" е пък сложна детелина преплитаща три отделни истории, които за кратко се докосват в безкрайната шир на времето и се наплитат като нишка във вретеното на съдбата. Пръв на сцената се появява Джони - активен бияч с фотографска памет. Джони не е нито добряк, нито лош човек, просто човек, който си изкарва хляба, както може. В живота на Джони има един важен човек - Кармелита, стара приятелка от детството. Единственото гориво за тази универсална любов, която изпитва Джони, е добруването на Кармелита, нищо друго няма значение, стига тя да е добре.
Джони и Пепо, главният герой на втория разказ в книгата, сядат на една маса за покер. И докато Джони си тръгва, Пепо остава и продължава своята игра на и извън кръглата маса. Има две важни неща, които важат с еднаква сила за играта на покер и на живот - добрият блъф и начинът, по който ставаш от масата в края на играта, без значение, дали си спечелил или загубил. Достойнството никой не може да ти отнеме. Само ти. На Пепо му предстои да изиграде двете най-големи надцаквания в живота си, с най-големия залог, всичко или нищо.
Старецът, герой на третата история, е мимолетно запознанство в живота на Пепо, но в крайна сметка - ключово. На Старецът му предстои още една последна важна роля, в която подобно на Джони и Пепо, е заложено всичко. И тук на масата се разиграва човешки живот, а изходът зависи от това, кой може да блъфира.
Джони, Пепо и Старецът сами се поставят в тези ситуации, както и всички ние впрочем правим, защото всеки сам избира, коя ръка да изиграе и за кой залог си заслужава да се включиш в играта.
https://readersense.blogspot.com/2022...
June 24, 2016
Много ми хареса! Браво!
February 17, 2020
Една приятелка казваше ако нямаш какво да кажеш за някой казваш “Ами добро момче е”.
Книгата определено не е някакъв връх, но заклетите фенове на Галин Никифоров е задължителна.
Книгата определено не е някакъв връх, но заклетите фенове на Галин Никифоров е задължителна.
November 30, 2020
Ако се чудите какво би преживял и помислил човек, запътил се към адските порти на бавната смърт, то тогава отворете "Добро момче" от Галин Никифоров.
Павел е почти призрачен за хората застаряващ мъж, който няма ни приятели, ни жена до себе си или какъвто и да било друг живот. Денят му е сив, а работата му е една от малките му утехи, райско местенце, където може да избяга от черните си мисли... Или поне така си мисли, докато не засяда в асансьора в последното му дежурство преди края на годината. Бъдни вечер идва и отминава, а Павел е все още в бързо поддаващата се на хаоса кабина.
Как понасяш мисълта, че ще умреш сам, премръзнал от липсата на дори един човек, който да се притесни, че тази вечер не си се прибрал или обадил? Чии са гласовете, които чуваш в тъмнината на клаустрофобията, захапала съзнанието ти? И най-важният въпрос - имаш ли сили и смелост да се измъкнеш, когато съдбата ти захлопва врата след врата?
Лично за мен, "Добро момче" беше далеч по-слаба от другите два романа на автора, които съм чела - "Тяло под роклята" и "Фотографът". Но и този Галин Никифоров не ме разочарова и ми предложи да надникна в съзнанието на един избутан до ръба на жестоката реалност човек.
Павел е почти призрачен за хората застаряващ мъж, който няма ни приятели, ни жена до себе си или какъвто и да било друг живот. Денят му е сив, а работата му е една от малките му утехи, райско местенце, където може да избяга от черните си мисли... Или поне така си мисли, докато не засяда в асансьора в последното му дежурство преди края на годината. Бъдни вечер идва и отминава, а Павел е все още в бързо поддаващата се на хаоса кабина.
Как понасяш мисълта, че ще умреш сам, премръзнал от липсата на дори един човек, който да се притесни, че тази вечер не си се прибрал или обадил? Чии са гласовете, които чуваш в тъмнината на клаустрофобията, захапала съзнанието ти? И най-важният въпрос - имаш ли сили и смелост да се измъкнеш, когато съдбата ти захлопва врата след врата?
Лично за мен, "Добро момче" беше далеч по-слаба от другите два романа на автора, които съм чела - "Тяло под роклята" и "Фотографът". Но и този Галин Никифоров не ме разочарова и ми предложи да надникна в съзнанието на един избутан до ръба на жестоката реалност човек.
July 23, 2018
Капаните, в които попада главният герой, са няколко - физическият капан, в който неволно е хванат, емоционалният капан на спомените му и може би най-жестокият капан от всички - на самотата. Борбата, превъзмогването на себе си, търсенето, всичко беше представено чудесно, нооооо много кратко. Исках да прочета повече за проваления му брак, за нефункционалния брак на родителите му... Галин има страхотен стил и съм сигурна, че една по-длъжка книга нямаше да му се опре, ама... така е преценил. Бих дала 5 звезди, ако книгата беше по-изчерпателна. И все пак - страхотна книга, малко ми напомни на Стивън Кинг - необикновена ситуация, която се случва на обикновен човек. Със сигурност ще прочета и другите романи на Никифоров.
August 23, 2021
Още с първите си два романа Галин Никифоров заявява творческия си талант, като ни предлага две сюжетни пътеки с неочаквани завои, отпътувания и завръщания:
"Добро момче", което (пре-)открива вътрешния си свят в клопката на времето и пространството;
"Умерено нежно", като оксиморон на плетеницата от абсурдни, натуралистични житейски тегоби и триумфи на малкия голям човек.
Настанете се в омнибуса, очаква ви интригуващо приключение в дебрите на човешката душа.
"Добро момче", което (пре-)открива вътрешния си свят в клопката на времето и пространството;
"Умерено нежно", като оксиморон на плетеницата от абсурдни, натуралистични житейски тегоби и триумфи на малкия голям човек.
Настанете се в омнибуса, очаква ви интригуващо приключение в дебрите на човешката душа.
July 19, 2024
Много харесах и двата романа. Според мен само в "Умерено нежно" могат да бъдат намерени аргументи за това, че е една от ранните творби на Галин Никифоров, тъй като имаше някои фактологични неточности (свързани с историята с Мишо и Пепо). Но пък в него авторът успява по изключително интересен начин да покаже битуването на героите си в един общ художествен свят, като същевременно разказва три отделни сюжета. Обединява ги и общият мотив за "ефектния блъф", който се оказва необходим за развръзката. Творческата измама е оръжието на персонажите (Еди, Пепо, Стареца), които осъзнават, че само с подобни хитрости могат да спечелят житейския двубой. И най-хубавото е, че се превръщат в тихи победители - от маргинални личности във важни фактори за нечия съдба.
За мен "Добро момче" показва най-вече нуждата от запазването на връзките между хората. А осъзнаването на това може да се случи с помощта на силно преживяване, потрес, поставящ героя на границата между възможното и невъзможното, между живота и смъртта. В такъв момент той започва да общува със спомените и подсъзнанието си и да разбира постъпките на близките си, да намира логиката в чувствата и поведението им, убягвала му дотогава. По този начин преоценява и себе си, и досегашния си живот и макар да няма много поводи за оптимизъм, преживеният катарзис го повежда към едно по-осъзнато съществуване. Единствената ми забележка към "Добро момче" е, че главният герой е сякаш твърде ерудиран за човек с неговата професия, но, да, давам си сметка, че може да има подобни изключения.
За мен "Добро момче" показва най-вече нуждата от запазването на връзките между хората. А осъзнаването на това може да се случи с помощта на силно преживяване, потрес, поставящ героя на границата между възможното и невъзможното, между живота и смъртта. В такъв момент той започва да общува със спомените и подсъзнанието си и да разбира постъпките на близките си, да намира логиката в чувствата и поведението им, убягвала му дотогава. По този начин преоценява и себе си, и досегашния си живот и макар да няма много поводи за оптимизъм, преживеният катарзис го повежда към едно по-осъзнато съществуване. Единствената ми забележка към "Добро момче" е, че главният герой е сякаш твърде ерудиран за човек с неговата професия, но, да, давам си сметка, че може да има подобни изключения.
July 30, 2022
Гениален е Галин Никифоров и това абсолютно си личи и по този ранен роман. Гениален замисъл, гениална идея.
Изпълнението е малко тромаво, бих съкратила драстично техническите подробности около опитите за спасяване. Колкото и добре написани, дотолкова, че имаш чувството, че гледаш филм, в един момент доста натежават и според мен намаляват драстично темпото. Филмът няма нужда да се превръща в “Терминаторът” Шварценегер, който абсолютно нереалистично “оживява” 100 пъти.
Да не говорим, че часовникът на Павел спира, но после да е и той “оживява”. Прескочих последните пет страници, до събуждането в болницата.
Краят е велик!
Изпълнението е малко тромаво, бих съкратила драстично техническите подробности около опитите за спасяване. Колкото и добре написани, дотолкова, че имаш чувството, че гледаш филм, в един момент доста натежават и според мен намаляват драстично темпото. Филмът няма нужда да се превръща в “Терминаторът” Шварценегер, който абсолютно нереалистично “оживява” 100 пъти.
Да не говорим, че часовникът на Павел спира, но после да е и той “оживява”. Прескочих последните пет страници, до събуждането в болницата.
Краят е велик!
July 12, 2021
Ох, много ми се искаше да харесам този омнибус, защото принципно харесвам как пише Никифоров. Наясно бях, че тези 2 романа са от по-ранния му период и не трябва да имам големи очаквания, особено след като съм прочела Фотографът, Лисицата и Тяло под роклята. Но да, не можах да харесам нито един от 2та романа.. Липсваше ми дълбочина, на места ми бяха наивни. Особено Добро момче, което беше малко в стил Умирай трудно и то с хепи енд. И краят много наподобява на Лисицата, където главният герой също намира опрощение в миналото.
А Умерено нежно си бяха 3 разказа, които на места бяха наивни, малко досадни, малко изкуствено свързани...
Независимо от това, съм любопитна да преиздадат Къщата на клоуните, за да прочета и нея.
А Умерено нежно си бяха 3 разказа, които на места бяха наивни, малко досадни, малко изкуствено свързани...
Независимо от това, съм любопитна да преиздадат Къщата на клоуните, за да прочета и нея.
September 1, 2021
Не съдете първите два романа на Галин Никифоров по техните заглавия. Каквито и очаквания да предизвикват "Добро момче" и "Умерено нежно" ще бъдете изненадани от съдържанието на двете творби.
"Добро момче" разказва за волята на един човек да оцелее в безизходицата на абсурдна ситуация, в която е напълно сам. Романът показва как тежкото минало може да бъде като сламка за удавника, а самотата да не пречи на индивида да изживее бъдещето.
"Умерено нежно" разглежда историите на три персонажа, които нямат нищо общо помежду си, но съдбите им все пак имат допирни точки. Това е роман за добротата, която се крие под грубата и сурова външност, за човечността в нечовешки моменти и хитростта, която спасява животи.
"Добро момче" разказва за волята на един човек да оцелее в безизходицата на абсурдна ситуация, в която е напълно сам. Романът показва как тежкото минало може да бъде като сламка за удавника, а самотата да не пречи на индивида да изживее бъдещето.
"Умерено нежно" разглежда историите на три персонажа, които нямат нищо общо помежду си, но съдбите им все пак имат допирни точки. Това е роман за добротата, която се крие под грубата и сурова външност, за човечността в нечовешки моменти и хитростта, която спасява животи.
May 5, 2024
Не съм я прочела нацяло книгата, но се намират правописни и пунктуационни грешки. Не мога да кажа, че е лоша, има си интересни моменти. Интересното е, че са 2 книги събрани в една. Първата е,, Добро момче ", която прочетох(бих ѝ дала 7/10)и в момента чета,, Умерено нежно".
Сякаш авторът се опитва да вкара дълбочина, но се изчерпва.
Сякаш авторът се опитва да вкара дълбочина, но се изчерпва.
This entire review has been hidden because of spoilers.
November 14, 2021
Харесаха ми тези два романа, вторият е от три части. Героите са самотни, според общоприетите възгледи неудачници, но това не им пречи да са способни на невероятни неща. Едно по-различно лице на писателя, с ирония и самоирония и щипка от любопитни факти, които са му запазена марка.
February 6, 2025
Добро момче 4,5*
Умерено нежно 4*
Умерено нежно 4*
July 23, 2016
Трогателна на места, особено в края, но инче леко безсмислена...
Displaying 1 - 15 of 15 reviews