Не мога да крия, че част от мен се съдържа и в образа на Кая.
„Нямаше Бог за нея“ е историята на едно момиче, което още като дете се влюбва толкова силно, че се погубва в розовия свят на чувствата. Кая вярва само и единствено в собствените си истини и толкова дълго върви без да се обръща назад, че когато го прави, открива единствено и само пустота. Загубила приятелите си, любовта и едно късче от себе си, не ѝ е останал никой, който да ѝ напомня за красотата от живота. Изведнъж потънала в черно открива, че в тъмнината се случват неподозирани неща.
В историята ѝ съм скрила един период от живота си, който успя да ми отнеме самата мен.
Раян пък е онази сродна душа, която срещаме, за да извади най-лошото от нас. Обръща огледалото, което носи, когато картината около нас е най-грозна и ни оставя да се взираме с незрящи очи в мрака. Обичали ли сте такава сродна душа?
Кая – да, и то с цялото си сърце. Раян е образът на всеки слаб герой, когото срещаме по пътя си, когото обикваме и без когото никога не бихме могли да се претворим.
Без него Кая никога нямаше да открие черното, и вследствие на това да открие самата себе си.
„Нямаше Бог за нея“ е книга за загубата, последствията от грешките ни, бичът на двадесет и първи век – наркотиците и всичко, което се случва зад лъскавите стъкла на частното общество и не само.
Продължавам да се убеждаеам, че даването на шанс, на книга, която тотално не познаваме, може да се превърне в абсолютен шедьовър. Толкова мъчно ми стана за Кая, разчувстваме силно и провокира желанието ми да продължа изучаването на същността й и в "Вече съм само минало". Адмирации за авторката!
Една от най-добрите, запомнящи се, чисти и реално-отразяващи събитията, чувствата и емоциите на героите, най-вече на хората. Една история, която не просто си заслужава да бъде прочетена. Тази книга е една история, която остава в сърцата ни, или поне със сигурност в моето, белязвайки ни по един особено специален начин. Благодарности и адмирации към Любляна Славенина!