Норвежки народни приказки

by Peter Christen Asbjørnsen, Jørgen Moe, Петер Кристен Асбьорнсен

Норвегия, страната на спокойните фиорди и буйните водопади, на вековните борови гори и посърналите тундри, на великолепните северни сияния и белите нощи, страната, откърмила „морски повелители“ — викинги, смели мореплаватели и откриватели на далечни земи, е една от най-малките страни по броя на населението си в Европа.
Тя е дала на човечеството писатели като Хенрик Ибсен, Бьорнстерне Бьорнсон, Сигрид Ундсет, композитора Едвард Григ, художника Едвард Мунк, изследователите Фритьоф Нансен и Роалд Амундсен и др.
Старата норвежка литература съставлява важен дял от староскандинавската литература. В своето развитие тя е свързана с епохата на викингите. Древните норвежци създават богата народна поезия с теми от скандинавската митология. Възникват и многобройни прозаически произведения на основата на исторически сюжети и народни предания (саги).
Попадането на Норвегия в политическа зависимост от Дания продължило повече от четири столетия (1380–1814), а и последвалата непосредствено след това политическа зависимост от Швеция до 1903 година нанася тежък удар на икономиката и културата на страната.
Борбата за истинска самостоятелност на норвежката литература започва през първото десетилетие на 19 век.
През 30-40-те години на миналия век норвежката литература се развива в дух на национална романтика. Романтизмът, неизменният белег на всяко възраждане, се проявява и в засиления интерес към народното творчество. Излизат от печат сборници с норвежки народни приказки и легенди.
През 1837 година студентите Петер Кристен Асбьорнсен (1812–1885) и Йорген Му (1813–1882) подготвят първите сбирки за печат. Преди тях това народно богатство е било неизвестно на образованата читателска публика. Асбьорнсен и му са били дълбоко повлияни в своята дейност от братя Грим. С ентусиазъм и самопожертвователност те са се посветили на тази високо патриотична задача. Без материални средства, без подкрепата от страна на когото и да било те са били принудени да упражняват различни професии за да живеят. Асбьорнсен станал лесничей, a Му свещеник. Радостта, която са изпитвали и двамата като деца при слушането на приказки и легенди, е била техен вдъхновител. И двамата са умеели да общуват с хора от народа и да печелят тяхното доверие. Самият Йорген Му е бил син на селянин, а Петер К. Асбьорнсен — син на стъклар от Кристияния. Те най-добре са познавали приказките, разказвани в горите северно от Осло — фиорд. По-късно са пропътували долините на Южна Норвегия в стремежа си да събрат нови приказки и легенди. Много приказки са били изпращани на Асбьорнсен и Му по пощата от приятели и познати в най-далечни области на страната.
Тук трябва да отбележим някои характерни особености на норвежките приказки, които ги отличават от приказките на другите народи. При битовите приказки например не е така силно застъпен социалния елемент, а по-ярко е изразена нравствената и моралната проблематика. Представите на норвежците за крал, дворец и дворцова среда се отличават от съществуващите съответни представи на други народи. За норвежците кралят е един заможен селянин, в близост с когото също живеят заможни селяни. Дворецът не е нищо друго освен голяма красива дървена къща, около която са разположени различни постройки. Самият крал седи на стъпалата пред къшата си и надзирава селяните, които работят на неговия чифлик, по скалистите хълмове и в неговите гори. В Норвегия липсва строгият етикет на наследствената аристокрация, която е била малобройна и слаба, а и със закон е била лишена от своето привилегировано положение и от титлите си. В резултат на това норвежците са по-общителни, по-независими и по-свободни в отношенията помежду си.
Своеобразен характер има и фантастиката в норвежките приказки. Рожба на народното въображение са свръхестествени същества, наречени тролове. В съзнанието на народа те са зли духове, съюзени с непознати, опасни природни сили. Хората си ги представяли ту като огромни, непохватни, често пъти многоглави чудовища, ту като най-различни животни и дори в най*обикновен човешки вид.
Наред с познатите мотиви от фолклора на другите народи, които имат свои специфични, норвежки варианти, събраното от Асбьорнсен и Му приказно богатство разкрива и нови, оригинални мотиви и виждания — плод на творческия гений на норвежкия народ.
Издаването на „Ношке Фолкеевентюр“ („Норвежки народни приказки“) е изиграло важна роля за оформянето на норвежкото национално съзнание. През периода на националното пробуждане фактът, че неукият народ е създал в тежките години на датското господство такова богатство от жизнерадостни и жизнеутвърждаващи приказки, е оказал силно патриотично въздействие.
Тук сме се опитали да подберем характерни примери от сбирките на П. К. Асбьорнсен и Й. Му, които въвеждат читателя в своеобразния художествен свят на норвежките народни приказки.

Антония Бучуковска

92 pages, Paperback

Published January 1, 1983

About the author

Peter Christen Asbjørnsen was a Norwegian writer and scholar. He and Jørgen Engebretsen Moe were collectors of Norwegian folklore. They were so closely united in their lives' work that their folk tale collections are commonly mentioned only as "Asbjørnsen and Moe".

Reviews

[Книжни Криле · Rating 5 out of 5]

„Норвежки народни приказки. Том 2“ от Петер Кристен Асбьорнсен и Йорген Му, издание на Унискорп, е едно от онези редки книжни събития, които будят интерес у читатели от всички възрасти и привличат както жадните за вълнуващи истории деца, така и библиофили и ценители. Сега за първи път българският читател държи в ръцете си пълно двутомно издание, което съдържа всички приказки, събрани и записани от двамата класици на норвежкия фолклор Петер Кристен Асбьорнсен и Йорген Му, и включва всички оригинални илюстрации на Теодор Кителсен от XIX век. Изданието на "Унискорп" в превод на Стела Джелепова е просто пореден сборник с приказки, а врата към душата на Севера, където се раждат едни от най-омайните легенди. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/202...