Отражения

by Стефка Андреева, Колектив

"Отражения" - юбилейна антология
25 години от създаването на Съюза на Свободните Писатели в България
поезия, проза, сатира

Какво друго може да остава във времето от нас, хората, освен делата и творбите ни като наши Отражения!
Нали затова е казано – по делата се познава човекът.
Творецът – също.

***
Редовете поместени в Антологията "Отражения" (поезия, проза, сатира), бележаща четвъртвековния път на Съюза на Свободните Писатели в културния ни живот не са плод нито на занаятчийски усилия, нито на нарцистично самолюбуване на Аз-ът, а рожба на възторзите на душите, плачът на сърцата на хора, влюбени в живота, пленници на Земята, Небето и Красотата.

Те са любимите деца на осемдесет и един творци от различни житейски генерации, които те ще завещаят на своите синове и дъщери, за да пребъдат чрез тях, а чрез тях и бъдещите Чада на Вековната и Всевечна Българска Земя.

Затова "Отражения" е Антология, а не Сборник (с най - доброто на представените автори) или Алманах (...и творби на автори като заявка за бъдещо присъствие в литературния живот)...

И тъй като всеки пишещ при прочит на такива всеобхватни художествени издания търси винаги онези редове, които в най-пълна мяра физиономират и еманират всички творци, представени на страниците им, творбата-ритъм на времето и пулсът на страдащите сърца и възторгвашите души, защото усилията над белия лист са всъщност самота и "Надо страдать".....

Ще се върнете отново в ускорения бяг на съвремието, но крачките ви няма да изпреварват синкопите на битието ни.

– Атанас Ганчев

286 pages, Paperback

First published January 1, 2015

About the author

Стефка Андреева е съвременна българска поетеса.

Родена през 1952 г., член на Съюза на свободните писатели в България, завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”, дългогодишен сътрудник на вестници и списания, журналист, рецензент, коректор и редактор, библиотекар, преподавател по БЕЛ, автор на множество материали за онлайн издания, блогове и текстове за уебсайтове.

Пише стихове от ученическите си години, но публикува творбите си по-късно и става известна със стихосбирките си „Капки смола“ (2002 г.), „Орис“ (2004 г.), „Неизречените думи“ (2014 г.), „На стъпки от себе си“ (2016 г.). Наградена със званието „Народен будител 2014 за поезия“ за „Неизречените думи“ от ССПБ.

През 2020 г. издава „Призрачна луна“, съдържаща циклите „Книгата на живота“, „Отломъци -2“ и „Земя на гордите българи“, с която трайно утвърждава присъствието си в съвременната българска поезия.

Нейни произведения са публикувани в местния и националния печат, в антологии като „Графити“ (2018 г.), "София, моя любов!" (2016 г.), „Отражения“ (2015 г.), „Културна палитра“ (2014 г.), „Светоусещане“ (2013 г.), „Съзвездие“ (2010 г.), „Извън гравитацията“ (2006 г.), сборника „AQUA“ (2018 г.), алманаха „Ирин-Пирин“ (2009г.), многократно в сп. „Литературен свят“, в. „България Днес“ и много други. Редовно участва в различни поетични конкурси (напр. Национален поетичен конкурс „Златен Пегас“), в ежегодния „Есенен салон на поезията“ още от първото му издание през 2008 г. с различни стихове, както и събития от литературния живот в София, България и чужбина (напр. Международен фестивал „Мелнишки вечери на поезията“).

До 2020 г. пише основно стихове, но проявява своя талант в прозата и публицистиката като публикува произведения в сп. „Литературен свят“ още през 2013 и 2018 г. Проявява професионален интерес в областта на детската поезия и прозата (в частност разказ, исторически роман, повест), като се стреми да се развива и постоянно разширява своите умения и мироглед. Признава, че познанията ѝ по руски и славянски езици са от съществено значение за оформянето и развитието на творчеството ѝ.

Поезията ѝ се характеризира с т.нар. свободен стих. В творческите ѝ търсения ще намерите интимни и пейзажни мотиви, исторически идеи, мисли върху преходни и непреходни теми, елегантен хумор и философски поглед върху нещата от живота. Тя налага своето собствено аз – оригинално и неподражаемо, създава своя собствен поетичен микрокосмос, в който ще откриете навярно и частица от себе си.

За нея Съюза на свободните писатели в България казва „Стефка Андреева е име, което придобива все по-голяма тежест сред пишещите …“

За Стефка Андреева писането на поезия е едно непрекъснато пътуване към хоризонта, който се отдалечава напред пред пътника без никога да бъде достигнат от него. Той само го съзерцава и се стреми да го докосне без да осъзнава, че този хоризонт е всъщност някъде в самия него.