Всички от вас, които ме познават, знаят, че не съм от вечнопрепоръчващите, ако ми позволите препратката към „Вечнозаседаващите“ на В. В. Маяковски. Правя това уточнение единствено с цел да подчертая, че когато представям пред читателската аудитория български творец, то не е по приятелско загрижие или на принципа noblesse oblige. Правя го с цялата си отговорност и убеденост, че Симеон Аспарухов е доказал вече себе си като автор, доказал се е като личност, която не прави компромиси с литературните традиции и работи за съхраняването им и за по-нататъшното им развитие.
Първата му книга „Дни за обичане“ получи широк положителен отзвук у читателите, които търсят стойностни произведения и които с нетърпение дочакаха „Приказка само за теб“. Сами ще се убедите, че Симеон Аспарухов се откроява със свой собствен поетичен глас, с тематика, синхронизираща на времето, в което живеем, с проблематика, която повечето стихописци избягват, поради нейната сериозност. Стиховете му притежават онази образност и достоверност, която е толкова необходима днес, че читателите се припознават в творбите му, приемат ги като свои, а всички най-добре знаем, че това е правилното мерило за значимостта на един автор.
Не разхвалвам, заставам зад всяка своя дума. Така, както заставам зад думите на Симеон Аспарухов, защото той не е самотен бегач на къса дистанция, а по-скоро маратонец, който носи отговорност към таланта, морала и гражданската си позиция.
След като четете моите думи, значи вече сте убедени в това, което казвам, защото стиховете вече са приютени в сърцата ви. Разгръщайте ги от време на време там.
Симеон Аспарухов е роден на 31.05.1977 г. в София. Като ученик е бил репортер в студентското радио "Га-га", към БНР "Христо Ботев". Продължително време се занимава с психодрама, впоследствие изучава психология във Великотърновски университет „Св.Св. Кирил и Методий“. През 2009 г. се квалифицира като данъчен и митнически посредник в „Търговско-промишлена палата“.
Дебютната му книга с поезия носи името „Дни за обичане”(2017). В следващата година в поетичен проект с поета Емилиан Примов издават обща книга-диалог, озаглавена „Говорим за Нея“. Приходите от целия тираж са преведени по дарителска сметка за благотворителната кауза „Дари надежда на Сияна“. Участва неколкократно като разказвач в радио-романи, излъчени на честотите на БНР "Христо Ботев". Съавтор е в музикално-поетичните спектакли „Отражения“, представен от танцова формация "Софистик-Живо" в НДК, "Светлина в душата", представен от струнен квартет "Класик Арт" от Софийска филхармония на камерна сцена в зала "България" и "НАСАМ(Е)", представен от "Клас 5х5" в клуб "Ялта".
Заедно със Станислава Пирчева-Ава, през 2019 г. води рубриката „Разхвърлян Ум“ в предаването „Нощен хоризонт“ в БНР, програма „Хоризонт“. По същото време поддържа и документалната поредица „Това е България“ в месечното двуезично списание „Fly Guide“.
Негови стихотворения и разкази са публикувани във в. „Словото днес“, в рубрика „Измерение Х“ на в. “България днес“, „Литературен вестник“ и редица онлайн издания и платформи. Занимава се с любителска фотография, изобразително изкуство, графичен дизайн, поддържа музикален блог, пише поезия, разкази, импресии и миниатюри. Редактор е на книги от съвременни автори, пише ревюта и представя артисти от различните изкуства в страницата на „Библиотека България“ и в платформата „Тетрадката.ком“. Кореспондент на „Културни новини“. Член на Съюза на българските писатели.
През януари 2021 г. излиза втората му самостоятелна книга с поезия „Приказка само за теб“. Неин редактор е поетесата Маргарита Петкова. Книгата отново е обвързана с благотворителна кампания. От всяка закупена „Приказка само за теб“ авторът превежда 2,00 лв. по сметката на новооткрития Възстановителен център за деца с онкохематологични заболявания в с. Опицвет, общ. Костинброд, Сдружение „Деца с онкохематологични заболявания“.
"Благодаря ти, че ми помагаш да създам своята приказка“. Неслучайно в кавички, защото си позволявам да цитирам нечии думи. Онези, които по прекрасен начин обясняват появата на една книга, в която съвсем не става дума за това как се пишат приказки. Защото тази „#ПриказкаСамоЗаТеб“ е живот от първата до последната страница. Истински живян и стремително продължаващ, със своите хора и обичания, сезони и пътувания, полети и пропадания, релси, влакове и трамваи, утрини, дни и нощи, младост и старост, детство и врати към небето.Такъв какъвто се отразява в зениците, без нито една неистинна дума. А те, думите, носят силата на създателя на вселените, изрисувани с тях, силата на благодарността към всеки човек, който съществува там. Защото всяка истинска история не може да се случи без своите герои и всяка история става приказка само ако има заради кого и на кого да бъде разказана. Затова е за теб. За детето, което си. Онова същото, което продължава да вярва, че отвъд вратата на деня е светлата безкрайност на небето. Разказана от едно друго дете, което е видяло и мрака зад вратата, и омразата в човешките зеници, и празнотата в погледа на нощта. Но не е престанало да вярва в светлината, обичта и доброто. И в хората. Та нали „Приказките се четат цял живот, точно колкото трае и детството“? И на последната им страница винаги пише „Бяха заедно, живяха щастливо“. А след нея... след нея е вратата към онази безкрайна обич „повече, отколкото“. Отвори я, тя ще те отведе на страница първа.