What do you think?
Rate this book
Фламенко в затвора
След като прочетете "Фламенко в затвора", ще промените отношението си към свободата, границите, танца, любовта, тялото. Ще пропишете поезия, дори и никога да не ви е хрумвало да го правите. Ще поискате да се влюбите. И някой да се влюби във вас. Ще поискате да се любите (и ще го направите). Ще ви се прище да се изкъпете гол/гола в морето, за предпочитане нощем, за да общувате с лунната пътека. Ще затанцувате фламенко и почти ще проговорите на испански.
Ще сънувате как правите шпагат. Ще препрочетете Лорка или ще го прочетете за пръв, но не за последен път. Ще си кажете истината в най-неподходящия момент и ще предизвикате грандиозен катаклизъм в зоната на спокойствието. Ще се разведете с лицемерието по взаимно съгласие. Ще започнете да гладите ризи, танцувайки. Ще започнете да готвите танцувайки. Или пеейки, все едно. "Грасиас, санта Фридуча" ще стане ваша ежедневна мантра. Ще излезете от затвора на предразсъдъка, за да затанцувате фламенко между звездите. Грасиас, Ана Лий Евънс!
Ана Лий Евънс (Ана Димитрова Каракашева) е хореограф и танцьор от Пловдив. Завършила е актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ и после специализира "Танцов театър". Създава първата школа и трупа за съвременен танц в Пловдив, наречена "Фрида". Автор е на повече от двайсет танцови спектакъла, изпълнявани на различни сцени и танцови форуми в България и чужбина.
С помощта на учениците си прави пет двайсет и четири часови танцови маратона и множество представления в улична среда. Поставя "Домът на Бернарда Алба" на Ф. Г. Лорка в окръжния затвор - гр. Сливен, и след девет години отново там изработва фламенко спектакъл, който става повод да напише първата си книга - "Фламенко в затвора". Характерни за работата ѝ ca търсенето на причините за движение и танц, импровизацията и смесването на различни стилове като фламенко, буто танц, танго и съвременни техники. От една година е омъжена в Ел Пасо, Тексас, където преподава и работи по нови спектакли и по следващата си книга.
Ще сънувате как правите шпагат. Ще препрочетете Лорка или ще го прочетете за пръв, но не за последен път. Ще си кажете истината в най-неподходящия момент и ще предизвикате грандиозен катаклизъм в зоната на спокойствието. Ще се разведете с лицемерието по взаимно съгласие. Ще започнете да гладите ризи, танцувайки. Ще започнете да готвите танцувайки. Или пеейки, все едно. "Грасиас, санта Фридуча" ще стане ваша ежедневна мантра. Ще излезете от затвора на предразсъдъка, за да затанцувате фламенко между звездите. Грасиас, Ана Лий Евънс!
Ана Лий Евънс (Ана Димитрова Каракашева) е хореограф и танцьор от Пловдив. Завършила е актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ и после специализира "Танцов театър". Създава първата школа и трупа за съвременен танц в Пловдив, наречена "Фрида". Автор е на повече от двайсет танцови спектакъла, изпълнявани на различни сцени и танцови форуми в България и чужбина.
С помощта на учениците си прави пет двайсет и четири часови танцови маратона и множество представления в улична среда. Поставя "Домът на Бернарда Алба" на Ф. Г. Лорка в окръжния затвор - гр. Сливен, и след девет години отново там изработва фламенко спектакъл, който става повод да напише първата си книга - "Фламенко в затвора". Характерни за работата ѝ ca търсенето на причините за движение и танц, импровизацията и смесването на различни стилове като фламенко, буто танц, танго и съвременни техники. От една година е омъжена в Ел Пасо, Тексас, където преподава и работи по нови спектакли и по следващата си книга.
174 pages, Hardcover
Published January 1, 2018
11 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
April 13, 2023
Четенето на “Фламенко в затвора” е като самодивски танц по пълнолуние. Кара те да се освободиш от всички излишни претенции, роли, маски и преструвки.
Наистина ми се прииска да чета Лорка, да танцувам фламенко и да говоря испански. Бих си сипала и една сангрия и дори бих запалила цигара, макар да не пуша повече от 10 години. Шпагат преди можех да правя, затова няма да се пъна. Толкова много свобода и изкуство на едно място. Преливат! Изливат се от страниците на книгата и ти се иска просто да се наслаждаваш на щастието.
Искам никога да не забравям молбата на Ана към нейната приятелка “Маре, събуди ме рано, за да имам повече време да съм щастлива.”
“Питат ме каква е разликата между това да тамцуваш със затворнички и с … незатворнички. Тук, навън, жените са вкопчени в представата за себе си, обслужват идеята за това кои са и защо и се боят да излязат от рамките, които са избрали. … Най-много се боят да не се окаже, че могат да танцуват и са красиви…”
“На улицата обикновено импровизирах, научих се да улавям желанието на тялото си. … Изобщо улицата е най-добрият учител за един артист.”
Ако Ана Лий Евънс прочете “Нощната кучка” на Рейчъл Йодър съм убедена, че много ще я хареса!
Наистина ми се прииска да чета Лорка, да танцувам фламенко и да говоря испански. Бих си сипала и една сангрия и дори бих запалила цигара, макар да не пуша повече от 10 години. Шпагат преди можех да правя, затова няма да се пъна. Толкова много свобода и изкуство на едно място. Преливат! Изливат се от страниците на книгата и ти се иска просто да се наслаждаваш на щастието.
Искам никога да не забравям молбата на Ана към нейната приятелка “Маре, събуди ме рано, за да имам повече време да съм щастлива.”
“Питат ме каква е разликата между това да тамцуваш със затворнички и с … незатворнички. Тук, навън, жените са вкопчени в представата за себе си, обслужват идеята за това кои са и защо и се боят да излязат от рамките, които са избрали. … Най-много се боят да не се окаже, че могат да танцуват и са красиви…”
“На улицата обикновено импровизирах, научих се да улавям желанието на тялото си. … Изобщо улицата е най-добрият учител за един артист.”
Ако Ана Лий Евънс прочете “Нощната кучка” на Рейчъл Йодър съм убедена, че много ще я хареса!
January 29, 2021
Странно е как най-скъпите подаръци получаваш тогава, когато близките ти правят нещо за себе си.
***
Няма по-тежка изневяра от леността, спокойствието и уютната немарливост в стабилната ви връзка. Всеки, който не се целува в тоя миг, защото може да го направи след малко, заслужава да бъде бит с мокро пране през лицето.
***
Хоризонтът е единствената ми цел, всичко друго е компромис.
***
Знам ги аз силните хора, те никога не са щастливи.
***
Веднъж сбърка заедно с Маринка...
След танца им се накарах и им развалих радостта от представянето на сцена. После, докато разхождах Пако по плажа през нощта, се разплаках. Разбрах, че не съм докрай честна в това, което правя на сцената, щом една грешка на момичетата може да ме разгневи и да ги обидя. Защото това, което се случва на сцената, с грешки, със страх, преструвка или с дуенде, е вярното. А не някаквите хореографски намислици и натъкмистика. Нали уж правех фламенко, тако сурово и чисто, каквото е било в циганските квартали някога в Андалусия, нали търся причината за танца, нали уж не трябваше да личи хореография... Извинявах им се много пъти след това, но завинаги ми остана тоя горчив вкус в устата и срамът, че съм залитнала по резултата и успешното представяне пред публика. Не затова танцувам, не на това уча момичетата, но е толкова трудно понякога да останеш буден насред цялата тая суета.
***
За мен единственият начин да се помогне на тия хора в затворите и на хората извън затворите също е да им бъде припомнено, събудено усещането, че са и нещо друго, нещо повече от това, което са извършили, нещо различно от наплашено стадо виновни жертви.
***
Няма по-тежка изневяра от леността, спокойствието и уютната немарливост в стабилната ви връзка. Всеки, който не се целува в тоя миг, защото може да го направи след малко, заслужава да бъде бит с мокро пране през лицето.
***
Хоризонтът е единствената ми цел, всичко друго е компромис.
***
Знам ги аз силните хора, те никога не са щастливи.
***
Веднъж сбърка заедно с Маринка...
След танца им се накарах и им развалих радостта от представянето на сцена. После, докато разхождах Пако по плажа през нощта, се разплаках. Разбрах, че не съм докрай честна в това, което правя на сцената, щом една грешка на момичетата може да ме разгневи и да ги обидя. Защото това, което се случва на сцената, с грешки, със страх, преструвка или с дуенде, е вярното. А не някаквите хореографски намислици и натъкмистика. Нали уж правех фламенко, тако сурово и чисто, каквото е било в циганските квартали някога в Андалусия, нали търся причината за танца, нали уж не трябваше да личи хореография... Извинявах им се много пъти след това, но завинаги ми остана тоя горчив вкус в устата и срамът, че съм залитнала по резултата и успешното представяне пред публика. Не затова танцувам, не на това уча момичетата, но е толкова трудно понякога да останеш буден насред цялата тая суета.
***
За мен единственият начин да се помогне на тия хора в затворите и на хората извън затворите също е да им бъде припомнено, събудено усещането, че са и нещо друго, нещо повече от това, което са извършили, нещо различно от наплашено стадо виновни жертви.
Displaying 1 - 2 of 2 reviews