What do you think?
Rate this book
Живот без междучасия. Записки на един педагог
387 pages, Paperback
Published January 1, 1993
1 person is currently reading
2 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
January 14, 2021
Първата започната и прочетена книга през 2021 година е вече факт.
Един учител в началото на своя професионален път. Едно селско училище за "морално застрашени деца". И много човешки съдби. Всичко това ни се представя в рамките на 386 страници. В тази не особено впечатляваща бройка ние проследяваме първите три години от живота и съществуването на първото училище за морално застрашени деца в едно затънтено селце. Сблъскваме се с лицемерието на уж отзивчивите по принцип съселяни на Ангел Узунов, когато в селото идва първото от още много момчета с проблемно поведение. Ставаме свидетели и на всичко, което младият педагог преминава, за да даде шанс за живот на своите възпитаници.
Книгата е изключително истинска. Ангел Узунов не романтизира излишно своята работа в училището. Допуска грешки, но и не се срамува от тях нито ги крие, а напротив- избира да се учи и да надгражда. Няма как да работиш с деца и да не грешиш, но много по-важно е да не оставяш грешките ти да те определят. Или пък да ти станат "стил на работа".
Препоръчвам книгата на всички, които са родители; на всеки, който обича децата. Макар да прочетох Книгата "по задължение" не съжалявам. И със сигурност ще я препрочитам, защото такъв тип литература не може да се чете само веднъж и да се захвърли. Ще продължа и с втората част на тази история при първи удобен случай.
Един учител в началото на своя професионален път. Едно селско училище за "морално застрашени деца". И много човешки съдби. Всичко това ни се представя в рамките на 386 страници. В тази не особено впечатляваща бройка ние проследяваме първите три години от живота и съществуването на първото училище за морално застрашени деца в едно затънтено селце. Сблъскваме се с лицемерието на уж отзивчивите по принцип съселяни на Ангел Узунов, когато в селото идва първото от още много момчета с проблемно поведение. Ставаме свидетели и на всичко, което младият педагог преминава, за да даде шанс за живот на своите възпитаници.
Книгата е изключително истинска. Ангел Узунов не романтизира излишно своята работа в училището. Допуска грешки, но и не се срамува от тях нито ги крие, а напротив- избира да се учи и да надгражда. Няма как да работиш с деца и да не грешиш, но много по-важно е да не оставяш грешките ти да те определят. Или пък да ти станат "стил на работа".
Препоръчвам книгата на всички, които са родители; на всеки, който обича децата. Макар да прочетох Книгата "по задължение" не съжалявам. И със сигурност ще я препрочитам, защото такъв тип литература не може да се чете само веднъж и да се захвърли. Ще продължа и с втората част на тази история при първи удобен случай.
Displaying 1 of 1 review