Жена по женлиния

by Йордан Хаджиев

Човек не познава себе си. Оказа се, че тази карикатура съм бил аз. Андрей Германов ми я извъртя за минута, аз погледнах, преглътнах и за инат я турих на бюфета. Подир малко иде хлапето на комшийката и нали ще става депутатски син, възкликна:

— А!… Таз маймуна каква е?

— Мони, а прилича ли ти на чичо Йордан?

— Същия! — зарадва се Мони и жена ми го помилва.

Баба също нямаше високо мнение за мене. „Свраките да те ядат, за нищо не ставаш!“ — повтаряше. Баща ми смяташе, че мога да гледам добитък — него магарето го риташе, а мене комай ме целуваше. Добре, но когото харесват магаретата, жените го не щат. И началниците не ме обичаха. Ще рече, тази книга е за жените, началниците и проклетата ми баба. Другото сме ние с вас.

246 pages, Paperback

Published January 1, 1994