Сборник с приказки, преведени на колоритен турлашки диалект, и с други разни лакърдии от и за живота. Сред страниците му ще намерите много смях, пък не е вредно и да пророните някоя сълза. Написана в колоритен местен диалект, с много чувство за хумор и острота на мисълта, тази книга разказва за ежедневието в Северозапада през очите на хората, които правят това кътче Северозапазено. Очарователният момент в книгата е, че не е изгубен стремежът към модерното. Пример за това е адаптацията на световно известни приказки в турлашки диалект, от които най-любим ни е „Котаракът в чизми“, във вида му „Мачокът с гуменяците“. Както казва авторката: Сборникът ми „Село на завой“ е под редакторството на врачанската музевирка Яна Кременска и с любезното съдействие на още неколко улави ора. Та в този сборник ще можете да видите Мачоко и още няколко приказни герои, както и безподобни северозападни сътвере.“
В началото може да се зачудите, защото сборникът започва с… приказки. Които наглед всички познаваме добре, но не и в точно тези версии, преразказани са блестящо така, че ми се прииска баба ми баш така да ми ги бе думала: “Влъко и седемте яренца” (“Отворете, деца, вашта макя… съм язе”), “Мачоко с гумениците” (Ей, косачете, ако не каате на царо, че таа ливада а на маркиз Караба, ше ви праа на кайма!), “Зачмалата убавица” (А царкинчето раснало и ставало от убаво – по-убаво, джигерецо да му изидеш”), “Хендзел и Гретел” (“да ги питаш тия шашави ора отдека са изсунале тия сбръкани именя”), Пепеяшка (дето “тръпела да а газат като мост”), “Снежанка и седемте бръбиняка” (“мома като пуканка!”), “Магарешката кожа” (“Яла бе, нашио! Коя невеста сакаш, таа щи земеме с баща ти, ти избираш”). Смях голям!
Прекрасна се оказа тази тънка книжчица и затвърди приятните впечатления от прозата на Ели Лозанова, известна още и като Апостолицата от времената, когато деляхме мегдан на страниците на Алманах Резерват СЕВЕРОЗАПАД.
Класически приказки, предадени по невъобразим начин със СЗ-диалект (Мачоко с гумениците, Зачмалата убавица, Снежанка и седемте бръбиняка...), весели истории от селския бит (Джамджия, Попска ракия...), сладкодумни излияния на готварски рецепти (Каша, Гювеч...) и няколко разказа-бижута (Иманяр, Песен на кавал...), в които долових полъх от големия Йовков.
Книжка, усмихваща и разплакваща, какъвто е самият Живот.
Колкото и хубава да е една книга, накрая отгръщаш последната страница. В моя случай това стана бавно, в течение на няколко седмици, понеже туй чудо е едно тънко бижу, съставено от преведени на северозападен диалект приказки и други разни "лакърдии" със също тъй занимателен характер. Четях си по едночко нещенце всеки път, когато ми стане тежко на душата или ми дойдат нанагорно дневните задачи и с всичките приказки и лакърдии съм се хилила така, че е нямало опасност депресия и зимен мрак да ме погълнат в никой момент. Препоръчвам с две ръце, и северозападните версии на приказките, а и разказите в книгата са 100% чисто забавление. Ели Лозанова има и сериозни неща, да не си помислите, но сигур е хубаво, че първата й книга е толкова свежа и заразително весела... пък подир иде ред и на сериозностите.
Много се смях на приказките.Някои от разказите също бяха смешни,други малко тъжни,но във всеки един от тях се криеше някаква поука.Много ми хареса книгата.