В ръцете си държите поредното издание на Horror Writers Club LAZARUS. За разлика от предишните ни книги, тук няма да намерите разкази на членове на клуба или творби на Адриан Лазаровски – патронът на Клуб LAZARUS. Тези страници съдържат наградените разкази на ужаса в конкурса ни за младежи, проведен от май до октомври 2020 г. Тук ще откриете 13 творби на 13 млади автора, които тепърва изпробват перата си в праведния жанр на хоръра. През периода на провеждане на конкурса получихме немалко творби и като цяло останахме приятно изненадани от доброто общо качество на разказите, както и от темите, които вълнуват родната младеж и ги вдъхновяват, защото е любопитно какво разбират те под ужас.
Но, стига сме приказвали. Време е да повдигнем завесата и да се запознаете с бъдещите литературни наши таланти, както и с техните страшни разкази.
Никога не ще забравя мига, в който улових с треперещи ръчички Алманах Резерват Северозапад 1 - първата книжка с публикувани мои работи... бях вече дърто магаре, а се радвах като дете... Та това, което направиха колегите от Horror Writers Club Lazarus (говоря в трето лице, защото нямам дори малък пръст в инициативата) - организиране на конкурс за хорър разказ за тийнейджъри и издаване на сборник с отличените от него творби - е наистина уникално. Да се докоснеш до сбъднатата мечта, и то цели тринадесет пъти, ммм - ами безценно е!
Качеството на творбите разбираемо носеше всички белези на крехката възраст - на моменти звучаха наивно, на моменти - объркано, на моменти сегашно и минало време без никаква причина преливаха едно в друго... Имаше и произведения, в които почти не открих хорър, но какво пък - трактовката на конкретната материя е доста разтегливо и условно понятие. От всички разкази, като че ли най ми допадна Кръстът на Симеон Бояджиев - харесах цялостния му облик - композиция, тема (ковид-пандемията, смятайте...), динамика на диалозите, макар да попадна в графата на на почти-без-хорър-произведенията.
Редакторите Бранимир Събев и Иван Величков все пак са успели да полират сносно текстовете, а Сибин Майналовски е сътворил дизайн за чудо и приказ - с едни сладки паяжинки по страниците, в които се влюбих още докато разглеждах pdf-а. Корицата е бижу- радост за окото и пръстите - респект към Voo-Doo Print за изпълнението! Оценката ми, въпреки литературните слабости на селекцията, е максимална - за проекта като замисъл и реализация.
Като част от журито на конкурса имах удоволствието да прочета някои от разказите, както и неудоволствието да прочета останалите от тях, предварително. Щастливото впечатление е, че жанрът има бъдеще у нас, като част от хлапетата спокойно слагат в джоба си доста от батковците си, сравнявайки текстовете с тези от проведения по-рано през годината конкурс за разказ на ужаса отново от клуб "Лазарус".
В книгата влязоха всички разкази, които наистина харесах (с изключение на един, за който още ме е яд), както и няколко филъра, колкото да оцените разликата в класите. Особено внимание трябва да се обърне на Кирил Иванов, демонстриращ самочувствие, стил и сюжет без аналог не само сред демонстрираното от връстниците.
Малка книжка пълна с големи таланти. Всички участници могат да са горди и щастливи, че са част от един сборник, който някой ден ще се превърне в легенда. В разказите ясно си личи, че има много заредени, амбицирани и идейни млади хора, които имат жаждата да пишат.
А някои от тях са на по-добро ниво от т.нар "изградени" автори, което може би е доста кошмарен факт за някои хора. Все пак, препоръчвам на младите да продължават да пишат, защото само така ще станат още по-добри, пък дано тази книга е наградата, която им е нужна, за да се мотивират до краен предел.
Адмирации и за клуб "Лазарус" - единствените, които се осмеляват да публикуват такива таланти.
Надеждите на бъдещото хоръристично общество са повече от обещаващи, и най-вече - както си и трябвало - доволно зловещи и въздействащи на онази част от мозъците ни, която пищи при всяка разкривена сянка на стената, за която нямаме бързо и логично обяснение. Това е сборник, написан практически от деца (за мен), в онази специална възраст около пълнолетието, когато съзнанието решава дали ще поеме Тъмният или Светлият път в живота. И е изключителна чест да станеш свидетел на бездната, надникваща през уж невинни очи, разказваща за изтезания, смърт и лелеяни от душата физически наказания върху тези, които заслужават според версията на ценностна система, която са си изградили младите писатели. Невероятно интелигентни, завършени и с блестящ потенциал са бъдещите професионални ужасофили - учудващо, но нямат ни един лош разказ, ни един несмущаващ разказ, няма и такъв, от който да не ви побият тръпки, и да не се връщате, за да прочетете отново и отново на колко години е създателят на тези така въздействащи думи. Великолепна селекция, безусловно, адмирации на всички, замесени в проекта. Аз още дълго ще потрепервам като се разминавам с младежи навън, чудейки се каква ли тъмна вселена има в главите им...
Супер сборник! Изобщо няма да се опитвам да правя забележки, да правя анализи или да се задълбавам. Защото, дами и господа, всички разкази са написани от млади хора (да, не "деца", а млади хора) на възраст между 12 и 20 години. Представяте ли си какво е да пишеш и да бъде издадено нещо твое на тези години?! Само ще спомена авторите и разказите, които най-много ми допаднаха: Съхнещият клон - Кирил Г. Иванов Кошмар - Мартин Венциславов Кръстът - Симеон Бояджиев Поздрави и пожелания за много бъдещи успехи на всички!
Няма да давам оценка - не мисля, че е редно за книга, създадена на практика от деца (не помня така ли съм подхождал досега, но от сега нататък така ще е). Няма и имена и заглавия да споменавам. Но ще отбележа, че има няколко наистина добри попадения и автори, които имат потенциал, който потенциал искрено им пожелавам да успеят да реализират. Цялостно нивото е изненадващо и обещаващо добро и само палци горе за крайния резултат.
Още един сборник с който съм силно емоционално обвързан, така че не се учудвайте от високата оценка. „Кошмар“ е резултатът от конкурса на Лазарус за разкази написани от младежи. Участвах в приема, подборката и редакцията на разказите, като при последното ми се наложи да взимам доста тежки решения, от които научих много. Интересно беше да видим какво кара хлапетата да „тик-такат“, какво ги плаши и какво смятат, че ще ги ужаси. Изводите на кратко са, че все още живеем в прилично нормално общество, където страха от загубата на близък човек доминира пред редица други. Не бих изброявал любимци, няма да е честно, но може би първият разказ „Говор до края“ ми легна най-мно��о на сърцето. Освен, че е от най-младата авторка е и най-откачения в книгата. Е, вярно е, че по него имаше и най-много работа и се наложи да натисна да влезе в книжката. Хлапетата пишат на много високо ниво. Наложи се да избутаме настрани няколко много зряло и красиво написани разкази, за един даже се скарахме, но исках все пак да е хорър сборник, а не поредния резултат от младежки конкурс. За това ще ме прощавате за някой от по-острите ъгли на някои от произведенията. Ужасът не е литературен стил, ужасът е емоция и като такава е силно персонална. Искрено се надявам нашите млади колеги да докарат онова мравучкане по гърбовете ви. Книжката бе издадена с некомерсиална цел, така че доста трудно ще си я намерите, но който има желание, намира начин. Оформлението на сборника е едно от най-добрите неща, които сме правили, нормално, когато Сибин вкара цялото си сърце в нещо.
Когато бях малък, в училище ни даваха не оценки, а пчелички – за тези, които сме се справили добре. Пчеличка заслужават както младите автори, публикувани в този сборник, така и издателите им от хорър клуб “Лазарус”, които успяха да издадат произведенията им в трудна за книгите година, каквато беше 2020-та.