Книга за болката от неизживяното, погубеното, унищоженото. Книга, която ни кара да помислим, че е необходимо да бъдем по-смели и да намерим вътрешната сила, дълбоко в себе си и признаем, хилядите мисли в главата ни.
Стиховете, стъпили на познатия вече бряг, са единствената бяла поезия, която достига до мен, пленява ме, че и дори неколкократно препрочитам - този път в дъжда! Разхождам се света на думите и се чудя колко дъжд ни трябва, за да повярваме в силата на своята си магия и в магичността на любовта, от която сме сътворени и която трябва да предадем нататък... Както го прави и авторката!