Историята не е нито дълга спокойна река, нито огрян от слънцето хълм, откъдето може да се съзерцава бавното и величествено разгръщане на събитията. Тя е по-скоро, ако продължим с географското сравнение, лъкатушещ път, който понякога прекосява красиви поля, после внезапно се врязва в сенчести, гъсти гори, изпълнени с тайни и загадки, със скрити истини, с приказки и легенди, с измами и невероятни слухове – фалшиви новини, както бихме казали днес, – които невинаги е лесно да се различат.
Двайсетте загадки, за които разказва Жан-Кристиан Птифис:
Какво е Атлантида – дом на трагично загинала цивилизация, която предстои да бъде открита, или метафора, използвана от Платон?
Торинската плащаница наистина ли е обвивала тялото на Христос?
Как са издигнати монументалните фигури на Великденския остров?
Викингите стигнали ли са до Америка далеч преди Колумб?
На какво се дължи внезапното изчезване на цивилизацията на маите и какви тайни крие неразгадаемата им писменост?
Кой в крайна сметка се крие зад мистериозния образ на Джак Изкормвача?
Коя е жената, която стои до Мао в края на живота му и единствена предава неговите думи?
Къде се намира гробницата на Александър Велики?
Живял ли е руският император Александър I втори живот като изгнаник в Сибир?
Кой уби Кенеди, има ли заговор в смъртта на принцеса Даяна, защо има „българска следа” в стрелбата по папа Йоан Павел II?
Какво се случва с трупа на Хитлер, който Сталин така и не признава, че е открит от съветските войски?
Книгата е разочароваща на фона на претенциите, които декларира, като не ми е много ясно дало това (деклариращият) е редакторът на изданието или издателят ѝ за България.
Обещаният научен подход липсва. Статиите в книгата са повече популярни и много малко научни. Няма как да не направят лошо впечатление стилът и начинът на изграждане на почти всички текстове - кратко резюме на разглеждания проблем, което не винаги е ясно, стройно и разбираемо; изброяване на различни чужди хипотези и изявление от рода "ние не вярваме това да е истина" или "случилото се обаче е друго", последвано от бланкетно излагане на просто още една теория, този път на автора, която не е мотивирана по никакъв начин. В някои от случаите дори и това липсва - като например в главите за Кенеди и Даяна - там авторите се задоволяват да изложат отново общо известни факти и нищо повече.
Откъм коректура и редакторска работа също има какво да се желае.