Книгата е повече от прекрасна. Докосна душата ми истински. И, разбира се Али се превърна в моя любим герой. ♥️
Понякога тази маска, която слагаме за пред хората, маската, зад която така умело сме решили да се скрием, не е истинската ни същност. Онази невинна като малко дете, наша истинска част, е вътре в нас, заровена някъде надълбоко, потулена от водещите в света стериотипи, суеверия, страхове, каноните на различните религии и т.н, които са се пропили в съзнанието ни от обкръжаващата ни среда през различните години, и само чака да я бутнем, да достигнем до нея, за да може така бурно да се появи и да ни превземе.
В тази история за главният герой, тази мотивация за промяна несъмнено бяха Леонора и нейният син. А казват, че любовта не можела да променя. О, напротив, според мен може.
Знам, че това е просто една измислена история, но искрено вярвам, че това може да се случи и в истинския живот. Мечтател съм по душа и вярвам сляпо в това, дори да е заблуда, а щом това кара сърцето ми да искри от вълнение, значи има смисъл да приемам това за истина.
Историята е прекрасна и е доста вдъхновяваща, оставяйки толкова много послания след себе си. Разгледани са няколко гледни точки, а причините за конкретните действия, предприети от тях са описани по много интересен и смислен начин, който наистина да може грабне читателят и да го накара да се замисли.
Когато прочетох думата терорист, още в самото описание на книгата, просто усетих, че лошият герой ( за който разбрахме, че не е никак лош по душа, даже напротив ) ще се превърне в добър и нямах никакво търпение да си закупя тази книга и да започна да разлиствам нейните страници, впускайки се в това приключение, което авторката ни е подготвила.
На мнение съм, че не трябва да съдим или делим останалите по това кой каква религия изповядва или дали са добри и лоши, спрямо действията, които са извършили през своя живот, защото никой не знае какво точно е преживяла душата на другия в миналото и през какви препядствия се е наложило да премине, за да достигне до тук, а също така никой не е в състояние да предвиди своето бъдеще.
“Не съди, за да не бъдеш съден”, са казали хората, думи, които мисля, че могат да ни хвърлят в доста размисли.
За мен, не сме тук да обвиняваме, да критикуваме, или още по-малко да се оплакваме от нещата, които са ни споходили, нещата, които ако се замислим, са дошли в живота ни само и единствено да ни помогнат. Родили сме се на тази земя, за да живеем, разбирайки се един друг, приемайки съдбата си, поемайки отговорност за действията си без да се съдим, без да се делим, защото Бог е един, а ние сме част от него! Във всеки един от нас трепти частица от другия.
Тогава защо се разрушаваме? А вместо това, не започнем да се подкрепяме и да си помагаме. Тогава съм убедена, че това чудесно земно пространство, което обитаваме, би могло да се превърне в още по-прекрасно място от това, което е в момента. ♥️
Много се извинявам за дългия коментар, но когато думите се появят в съзнанието ми, просто не мога по никакъв начин да ги потуша.
Йоана, искам да ти Благодаря за ценното бижу, което си създала. Това е книга, четяща се на един дъх. История, която ще те накара да се замислиш, оставяйки ти безброй теми за размисъл. История, която препоръчвам с две ръце! ♥️♥️♥️
Благодаря ти!🙏