Включените в настоящия сборник книги са част от задължителния курс по литература във френскоезичните училища и са многократно екранизирани по света.
Жул Ренар (1864-1910) е френски писател, поет, журналист и драматург, почетен член на Академия „Гонкур“. Критиците го наричат „едновременно нежен и жесток“ заради хирургическата точност и безкомпромисност на прозата му. Близък приятел на Анатол Франс, Алфонс Доде,Сара Бернар, Стефан Маларме, Сен-Пол Ру, Тристан Бернар и Марсел Швоб, той пламенно защитава Емил Зола по време на процеса „Драйфус“, а в същото време вдъхновява творци като композитора Морис Равел да напише музика по изящните му миниатюри.
Включените в настоящия сборник книги са част от задължителния курс по литература във френскоезичните училища и са многократно екранизиранипо света.
„Старостта настъпва тогава, когато човек започва да говори: „Никога не съм се чувствал така млад.“ „Талантът е като парите: съвсем не е задължително да го имаш, за да говориш за него.“ „Не трябва да казвате винаги цялата истина, но трябва да казвате само истината.“ „Провалът не е единственото ни наказание за мързела. Другото е успехът на останалите.“ „Най-после знам разликата между човека и другите зверове – финансовите затруднения.“ „Смешни неща има само от време на време, но нищо не е смешно изцяло и винаги.“ „Колкото повече четеш, толкова по-малко подражаваш.“
Pierre-Jules Renard or Jules Renard (February 22, 1864- May 22, 1910) was a French author and member of the Académie Goncourt, most famous for the works Poil de Carotte (Carrot hair) (1894) and Les Histoires Naturelles (Natural Histories) (1896). Among his other works are Le Plaisir de rompre (The Pleasure of Breaking) (1898) and Huit jours à la campagne (Eight Days in the Countryside) (1906).