Причудливите му творби продължават да излъчват безжалостна безутешност, балансирана само от радостта на творчеството. Дали са детски стихотворения за възрастни или „възрастни“ стихотворения за деца, ще отсъди времето. Сякаш поетът-бохем си поставяше задачата да нарисува с думи света такъв, както би го нарисувал някой жесток наивист, някой перфиден сюрреалист, някой руски абсурдист… Велизар Николов знаеше, че е голям – и не му пукаше от нищо. Беше изпил и изплакал своето. Една от игрите на съдбата му беше да работи като редактор във в. „Тишина“, а през последните три години да живее напълно ням. „Непрежалимо“, „Колона“, „Линия“, смела детска поезия – след него останаха тънки книжки, които друг нямаше как да напише.
Велизар Николов е роден на 8 май 1949 г. в Ловеч. Завършва гимназия в София. Следва българска филология в Софийския университет. Работи във в. "Тишина", в София-прес и в Дома на литературата и изкуствата за деца и юноши. Пише стихове за възрастни: "Непрежалимо" (1995), "Колона" (1997) и за деца: "Свирки от кайсия" (1976), "Разсеян ден" (1979), "Братя квадрати" (1994).