Никъде нищо

by Стефан Кисьов

Написването и издаването на тази книга продължи шест години, през които много хора и събития допринесоха тя да се появи на бял свят в сегашния си вид.
Бих искал да благодаря най-сърдечно на Джеки Бенадов, който в една януарска нощ на 1994 г. ми предложи да публикувам емигрантските ми спомени във в. „Континент“, а две години по-късно се хвана за главата, когато му занесох цял роман...
***
Гърбът и краката ме боляха. Виеше ми се свят. Но бях успял. Бях минал границата и вече бях в Югославия. Мамка му, бях успял!
- Ей, мали! - извика някакъв глас зад мен.
За миг се поколебах дали да хукна. Но се обърнах. Две ченгета. Едното беше отворило прозореца на полицейската кола. Хукнах, спънах се и паднах. Настигнаха ме с колата и изскочиха от нея.
- Че бегаш, а, jебем ти сунце! - ухили се тоя, дето ме беше повикал.
- Пизда ти лепа материна! - ритна ме единият.
В корема.
- Ох! - превих се. - Не ме ритайте! Моля ви!
- О, бугарин! - учуди се ченгето.
- Коj че ти курац у Югославию?

192 pages, Paperback

First published January 1, 2000