Преди 15 години човечеството е извършило преглед и оценка на над 40 хиляди вида. И е вписало повече от една трета от тях в Червената книга на редките и застрашени от изчезване животни и растения. Това е толкова човешко - да доведеш един вид до унищожение и със същия ентусиазъм да тръгнеш да го спасяваш. Ние не знаем как гледат животните на тази толкова странна човешка логика. Светлана Дичева знае. И е споделила това знание с нас. А то е простичко - веднъж вкараме ли всички животни в Червената книга, последният вид, който ще впишем в нея, сме ние. Затова - четете умно! Роберт Леви
Светлана Дичева е познат от Националното радио глас. Водила е най-слушаните предавания на „Хоризонт“, а от три години буди аудиторията всяка събота с шоуто „Закуска на тревата“. „Мона и Магелан“ е първия ѝ роман, но читателите вече познават динамичния ѝ стил от книгата ѝ с разкази „Балканския пророк“, с която печели наградата на фондация „Българка“ за най-добра книга от жена авторка за 2000 година.
Прекрасен сборник. Разказите са фино излети, а историите топли. На всяка страница се влюбваш в нов образ. Разкош от обич в един бъдещ свят, лишен от съвършенство.
Това всъщност са детски разкази, въпреки че въведението твърди обратното. Там пише, че те действително са замислени като детски, но от издатеслтвото посъветвали автора да не ги представя като такива, защото не можело детски истории да завършват без хепи енд. Не мога да се съглася с това. Може, и още как. Ако са написани по начина, по който ги е написала Светлана Дичева. Топли, светли, умни, и макар да говорят за мрака, го правят през светлината. Последните от вида си вещаят уж края, но са все още тук и все още на някого му пука.