Софийски разкази

by Ivan Vazov, Иван Вазов, Милена Кирова (Complier)

ИВАН ВАЗОВ (1850–1921) се установява в София през пролетта на 1889 г. Тук той се посвещава на активна обществена и писателска дейност; само шест години по-късно е честван официално като Народен поет. В периода 1890–1905 г. Вазов усилено пише разкази, събрани в пет последователно издадени сборника: „Драски и шарки“ (два тома), „Видено и чуто“, „Пъстър свят“, „Утро в Банки“. В тях наистина не е обособена група, наречена от самия автор „софийски разкази“, но значителна част от произведенията са на софийска тематика. Те отразяват непосредствените впечатления на Вазов, който е обичал да се разхожда из улиците и околностите на София, понякога със съзнателното намерение да наблюдава поведението и нравите на новите столичани.

В сборника са включени трийсет Вазови разказа със сюжети от столичния живот. Подредени хронологично, те представляват истинска хроника на събитията в българската столица от края на XIX – началото на XX век. Характерни за белетристичния подход на писателя са живата наблюдателност, усетът към характерни детайли, психологическото проникновение и склонността да се извеждат образи-типове на тогавашната действителност.

Genres: Bulgarian Literature, Classics

360 pages, Paperback

Published January 1, 2020

About the author

Ivan Minchov Vazov was a Bulgarian poet, novelist and playwright, often referred to as "the Patriarch of Bulgarian literature". He was born in Sopot, a town in the Rose Valley of Bulgaria (then part of the Ottoman Empire). The works of Ivan Vazov reveal two historical epochs - the Bulgarian Renaissance and the Post-Liberation (from Ottoman Empire rule) epoch. Ivan Vazov holds the highest honorary title of the Bulgarian Academy of Sciences - Academician. He acted as Education and People Enlightenment Minister from September 7, 1897 until January 30th, 1899, representing the People's Party.

Vazov was probably heavily influenced by Botev, who was the ideological leader of the Bulgarian revolutionary movement. He started writing his famous poems with Botev and some other Bulgarian emigrants in Romania. In 1876 he published his first work, Priaporetz and Gusla, followed by "Bulgaria's Sorrows" in 1877.

Bulgaria regained its independence in 1878 as a result of the Russo-Turkish War and Vazov wrote the famous Epic of the Forgotten. He became the editor of the political reviews Science and Dawn. He was, however, forced into exile once again, this time to Odessa, because of the persecution of the russophile political faction. Returning to Bulgaria with the help of his mother Suba Vazova, he started teaching. Vazov's next stay was in Svishtov, where he became a civil servant.

n 1917 he was nominated for the Nobel Prize in literature

Reviews

[Diana Stoyanova · Rating 5 out of 5]

Разкошен сборник с разкази, в които се усеща духа на Стара София, както и отколешните български нрави.
Към историите са добавени и интересни снимки на столицата от далечното минало.
Прекрасен подбор!

[Knigoqdec · Rating 5 out of 5]

И неговите песни все ще се четат...
Чудесна книга! За разлика от книгите за Бохемска София, тук виждаме една по-близка до нас София, една непроменена София. Все едно се е случило вчера, само общуването е малко по-учтиво...

[NeDa · Rating 5 out of 5]

Витоша е символ на тайното и голямото, както и небето, и морето... Когато душата ви се почувства издребняла в клокота на ежедневните борби на живота и осиротяла от крила или от вяра във величието, в незиблимото - погледнете Витоша! Вие ще изпитате тайнствен нравствен издиг от лицезрението на мощта и пълнотата. Само за нея българинът прощава князу Дондукову турянето столицата насред тая тъжовна степ - грешка, която стратегът намира превъзходна, а естетикът - непоправима.

[Maria · Rating 4 out of 5]

Днес ще ви разкажа за “Софийски разкази” на Иван Вазов издадена по случай 170 години от рождението на патриархът на българската литература!Разкази той пише в периода 1890-1905г,в които не е обособена група “софийски разкази”,но значителна част са обособени на софийска тематика!Какво ми хареса и какво допълни знанията ми книгата?Като машина на времето се пренесох в стара София из улиците (книгата е изпълнена със снимки от картички на София от началото на XXв),впечатления от първият трамвай,разходка из Борисовата градина,Зоологическата градина (тогава тя е била наистина впечатляваща),дори в Народното събрание,където (нещо ново,което научих) всеки е можел да влезе и наблюдава срещу закупен билет от балконите всичко,което се гласува и обсъжда.Характерите на героите са толкова изпипани с всички типични черти на българина!

[Svetlana Ivanova · Rating 5 out of 5]

Сборникът не е съществувал в такъв вид, но на мен подборът ми хареса.Много разнообразни теми и герои може да открием. Преобладава сатирата, на обществения, политически живот, но има и драматични съдби, като на вдовицата, или на търпяща насилие селянка.
Вазов обича да разсъждава върху народопсихологията, да прави дори изводи, което за мен лично беше ценно и плашещо доколко нещата се самовъзпроизвеждат повече от век. И докато той е с надежда, макар и боязлива в техническия прогрес и дори за мястото на България в следващия век, то ние ще трябва също да търсим своя надежда за бъдещите дни.

[Silvia · Rating 3 out of 5]

"Софийски разкази" ни помагат да надзърнем в картината на българската следосвобожденска действителност не само с цветущите разкази на Вазов, но и с публикуваните архивни снимки. Предизсловието на Милена Кирова наистина помага да читателя да разбере по-добре контекта и значението на някои от творбите. Краткия животопис на Кирил Христов е може би най-добре синтезираната кратка биография, която съм чела. Моят фаворит е "Кардашев на лов" и въпреки, че столицата се е изменила днес, хората които я населяват са със същите нрави.

[Madhamish · Rating 3 out of 5]

Not a fan of Vazov's work that were obligatory in school. But these short stories reflect the life of the new capital of Bulgaria in the first 2 decades since the liberation and capture vividly the spirit and city life of Sofia in the turn of the previous century.