В тетрадка малък формат се нижат записките на една жена на средна възраст за неволята и волята, за дълга и живота в неизвестното. Преди да тръгне дъщеря й дала тетрадката с поръка: "Мамо, пиши тук всеки ден, все едно, че са писма." Дневник и избеляла тениска свидетелстват как се връща дълг и как изглежда надеждата да се върнеш вкъщи.
Без тетрадка и други свидетелства е одисеята на няколко мъже на средна възраст заминали с неизвестното оттук към непознатото там. История, излезнала от един пожарогасител и вплела няколко други истории с комичен оттенък - завера за далавера, мъжки времена за мъжки дела, лесни пари за лесен живот.
Стефан Ранов е роден в гр. Попово през 1948. През седемдесетте години е студент във Висшия Институт по Народно Стопанство (ВИНС) и редовно пие кафе във Варненските сладкарници. Ароматът на тъмната напитка изпълва и нощните му смени като дългогодишен журналист (бивш редактор и главен редактор на Варненския областен вестник "Народно Дело," с публикации в централни издания и излъчвания по Би Би Си). Кафето вдъхновява работата му върху дисертация по социология на медиите. От самото начало схваща кафето като вратичка към реалност, която се рее в няколко стъпки над ежедневието.
Препоръчвам книгата! И на тези които са (сме) извън България и на тези в България! Особено на тези, които смятат "да се пробват" на вън! Приятно четене!