Капан за вълци

by Велко Герджилов, Явор Цанев (Editor, Illustrator)

Колекция "Дракус" № 26
Огънят напредваше светкавично, поглъщайки всяко парче мебел. Завивката на леглото се разпадаше в пламъците пред очите ми. Косите на Галя горяха, а кожата по лицето ѝ се издуваше в мехури. И всичко това стана само за някакви секунди! Най-ужасяващото беше, че тотално се вцепених. Стоях като хипнотизиран, втренчен в мъртвата жена. Губех безценно време. Не можех да ѝ помогна вече. Можех само да споделя съдбата ѝ. Бях се озовал право в средата на ужасно престъпление и явно ми бяха определили да играя главната роля на трагично загинал.

http://gaiana-books.com

202 pages

Published September 1, 2019

Reviews

[Martin Doychinov · Rating 5 out of 5]

В експериментаторски порив, посегнах към детективски роман от любимата родна колекция "Дракус". Криминалният жанр е относително далеч от читателските ми интереси, но е хубаво човек да излиза извън зоната си на комфорт от време на време. Подходих без особени очаквания, но не само заради това останах приятно изненадан.
Добра фабула, доста хомогенно (и бързо) темпо, и някой друг изненадващ обрат. Действието се развива в Пловдив, някъде през деветдесетте години на миналия век. Главният герой - детектив с бурно минало и сиво настояще, изваден рязко от което от един специален случай, е достатъчно клиширан, но не ме подразни, може би и поради не многото прочетени произведения в този жанр. Като цяло - грамотно и добре написан роман.
Разбира се, не е перфектен, като например: уличаващите дрехи не се хвърлят в най-близкия до дома контейнер; подробните обяснения за това, откъде минава главния герой по пътя си, са напълно излишни.
Доволен читател, който може би ще посяга по-често към криминални произведения - 4,5!

[Димитър Цолов · Rating 5 out of 5]

След точно едногодишно мълчание любимата ми жанрова колекция извади наяве ново любопитно заглавие. Томчето бе анонсирано като кримка, името на автора се оказа неуловимо за социално-мрежовия ми радар (може и да се подвизава нейде из форумите, ама не и с него...), а от редактора му, Явор Цанев, разбрах, че това е литературният му дебют. Снощи взех книжлето в ръце с намерението просто да му се порадвам, да му хвърля едно бързо оЧо за най-обща информация и да продължа с четивото, което бях подхванал, но още първите думи: Бе един от тези горещи, душни и прашни последни септемврийски дни... ми подсказаха, че на тоя свят случайни неща няма. Еле пък, когато някоя книга е решила да те намери, ама баш в точния момент. Зачетох се и докато се усетя вече бях катурнал петдесетина страници, а фактът, че действието се развиваше в Пловдив, в година, през която съм бил студент там (1998) и героите шетаха из разни познати места като Гладстон, Копчетата, Капана и пр., безапелационно ме спечели. Сантименти, братче... Та-а, глътнах тия двестатина странички джоб-формат за броени часове и останах напълно удовлетворен от качеството на прочетеното. Да, имаше ги тук-там наивните моменти, включително набързо решеният финал, но Велко Герджилов компенсира всички недостатъци с грамотно писане, стегнат стил, хъс, иззад който въобще не личеше литературен дебютант, а и не на последно място с увлекателен сюжет. Фабулата се завъртя около уж случайната смърт (самоубийство или нещастен случай) на известна Пловдивска разследваща журналистка, а частното ченге, доста по-различно като образ от коравите му събратя, съвсем обикновен господин, специализиран предимно в ловене на семейни кръшкачи, се озова на неправилното място в неправилното време, и взе че стана страшно...

[Diana Mitkova · Rating 5 out of 5]

Завладяваща от началото до края! Написана е в много лесен за четене стил. Препоръчвам горещо!