What do you think?
Rate this book
Смъртта на Плъха
Частният детектив Любомир Дяков — мъж с хаплив език, Бърз ум, светкавично ляво кроше и меко сърце — ще спечели симпатията Ви. Не защото е сто и тридесет килограмов. Не и защото е богат — осем милиона френски франка в западни банки. А защото е загърбил лукса в Париж с една-единствена цел — на четиридесет години да превърне живота си от битка за пари в смислено съществование. И да отмъсти за смъртта на баща си.
„Смъртта на плъха“ е първият случай в новата му кариера. Трупът в пламъци, влюбената психопатка, невярната съпруга и младият шмекер ще го изправят пред различни изпитания. И всичко това — на фона на глада, мрака и политическата истерия през есента на 1990 в София, България, Източна Европа.
„Смъртта на плъха“ е първият случай в новата му кариера. Трупът в пламъци, влюбената психопатка, невярната съпруга и младият шмекер ще го изправят пред различни изпитания. И всичко това — на фона на глада, мрака и политическата истерия през есента на 1990 в София, България, Източна Европа.
216 pages, Unknown Binding
Published January 1, 1991
2 people want to read
About the author
Иван Голев
16 books1 followerРоден е в София на 26.09.1950. Завършва СУ „Св. Кл. Охридски“, Славянска филология. Работи като редактор в издателство „Народна младеж“ през периода 1977–1978, а следващите две години изпълнява същата длъжност в издателство „Народна култура“. След това се премества в списание „Панорама“ (1980–1989). От 1989 г. е заместник-главен редактор на списание „Съвременник“. Автор е на 15 книги, 6 пиеси, 1 киносценарий, прави и художествени преводи.
Негови са стихосбирките: „Бяла пеперуда“, „Този човек – сърцето“, „Дворец от пясък“. Автор е на произведенията: „Вътре в живия плет“, „Бронзовата лисица“, „Роботът“, „Смъртта на плъха“, „Пляс-пляс ръчички“, „Когато бях вълк, а после цвете“, „Ох лю(бо)в“, „Дани“, „Брокат и парцали“. Иван Голев пише и пиеси: „Вавилонска кофа“, „Кой уби Джеймс Кук“, „Приказки по заповед“ и др. Автор е на статии в печата, публикува разкази и повести в списание „Съвременник“, вестник „Дневен Труд“ и др. През 2005 г. е номиниран за награда „Хеликон“ за романа „Дани“.
Негови са стихосбирките: „Бяла пеперуда“, „Този човек – сърцето“, „Дворец от пясък“. Автор е на произведенията: „Вътре в живия плет“, „Бронзовата лисица“, „Роботът“, „Смъртта на плъха“, „Пляс-пляс ръчички“, „Когато бях вълк, а после цвете“, „Ох лю(бо)в“, „Дани“, „Брокат и парцали“. Иван Голев пише и пиеси: „Вавилонска кофа“, „Кой уби Джеймс Кук“, „Приказки по заповед“ и др. Автор е на статии в печата, публикува разкази и повести в списание „Съвременник“, вестник „Дневен Труд“ и др. През 2005 г. е номиниран за награда „Хеликон“ за романа „Дани“.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
June 3, 2024
Още една добра българска кримка, прочетох я с голямо удоволствие.
Любо Дяков е емигрант-милионер, който се завръща в България след падането на комунистическия режим - има сметки за уреждане, с гнидата съсипала живота на родителите му. Депутатът Влаев е мишената, а компроматите които Дяков има могат да го унищожат веднага.
Незвестно защо, той обаче решава да се подвизава като частен детектив по пътя към отмъщението и се сдобива със случай, който ни позволява да надникнем подробно в тогавашните човешки отношения. Изненади няма, но четивото е интересно и стилът на Голев ми хареса.
Корицата също е супер.
Цитат:
"Как става така - първо почваш да режеш трупове, след което всичко ти писва или обратното?"
Любо Дяков е емигрант-милионер, който се завръща в България след падането на комунистическия режим - има сметки за уреждане, с гнидата съсипала живота на родителите му. Депутатът Влаев е мишената, а компроматите които Дяков има могат да го унищожат веднага.
Незвестно защо, той обаче решава да се подвизава като частен детектив по пътя към отмъщението и се сдобива със случай, който ни позволява да надникнем подробно в тогавашните човешки отношения. Изненади няма, но четивото е интересно и стилът на Голев ми хареса.
Корицата също е супер.
Цитат:
"Как става така - първо почваш да режеш трупове, след което всичко ти писва или обратното?"
Displaying 1 of 1 review