"Когато през 1990 г. Институтът по Нефтохимия и Нефтопреработка прекрати договора ми, реших, че с академичните ми амбиции, химията и въобще с разумните неща в живота ми завинаги е приключено.
Отдадох се на неврозите си, та чак ги издигнах в житейска философия. А също и на страховете, фрустрациите, проекциите, виденията си - на всичко онова околокултурно и дилетантско, което при други обстоятелства бих презирала. С други думи - отдадох се на алхимия.
Този, който е чел пъвата ми книга сигурно ще се запита има ли връзка между "Фани..." и "Пого"? Не, няма. Или може би има, но доколкото "Фани..." е разказ за това как написах "Пого".
Похванах един pdf на това книжле, за да видя коя аджеба е Райна Маркова, та толкова много не харесва Ивайло Борисов и двамата се псуват по страниците на блоговете си. http://takaitaka.com/%d1%80%d1%8f%d0%...
За съжаление се оказа, че във "Фани по опасните пътища на светлината" няма кой знае какво за четене. Текстът си тече скучновато и без особен смисъл, разнообразяван от някакви нефелни опити за провокация. И това ако е "новата българска литература"...