What do you think?
Rate this book
Царевград Търнов
„Царевград Трънов“, „Богоспасний Цариград“, „Царица на градовете“ – тъй са Те наричали старите летописци, когато Царевец е блестял от мрамор и позлата, а по назъбените кули святкали като мълнии копията на царските стражи. Днес всичко е пустиня и поклонникът едвам намира следите на миналото величие. „Наистина втори след Константиноград“ си бил някога Ти, но сега си само нашият Йерусалим. Защото и тук, и там споменът е всичко: там – духът и разпятието на Спасителя, тук – величието и залезът на един народ. Света обител на безсмъртни сенки,извор на гордост и самовяра за народа ни,престолен град на дедите, бъди благословен!
Paperback
Published January 1, 2020
5 people want to read
About the author
Любомир Владикин
8 books3 followersЛюбомир Николов Владикин е роден в с. Голямо Белово на 3 септември 1891 г.
През 1915 г. завършва висшето си образование по правни и държавни науки в Юридическия факултет на Софийския университет (ЮФ на СУ). Между 1921 и 1924 г. специализира във Виена, Йена, Вюрцбург и Прага. Доктор по държавни науки на Вюрцбургския университет и доктор по стопански науки на Виенския университет (1924 г.). Между 1932 и 1933 г. е стипендиант на Рокфелеровата фондация за Югоизточна Европа в Италия и Франция. През 1932 г. става лисансие по право към Сорбоната.
Редовен доцент в ЮФ на СУ, Катедра по общо държавно и българско конституционно право (1928 г.) От 1932 г. е последователно извънреден професор, редовен професор (1938 г.), ръководител на Катедрата по общо държавно и българско конституционно право (1938-1944 г.), декан (1933-1934 г., 1937-1938 г.) и зам.-декан (1934-1935 г., 1938-1939 г.) на ЮФ. В Софийския университет води курсовете по Общо държавно право (Част I Общо учение за държавата; Част II Правно устройство и управление на съвременната държава), както и специалните курсове по Престолонаследяването като публичноправен институт, Личност и държава, Държава и стопанство.
Между 1934 и 1944 г. Любомир Владикин е хоноруван професор по финансови и стопански науки в Свободния университет.
Основните научни интереси на проф. Владикин са в областта на държавното право. Автор е на редица книги, учебници, учебни помагала, студии и статии. Сред най-значимите негови произведения се открояват „Регентството като държавноправен институт“ (1927 г.), „Българското престолонаследие“ (1930 г.), „Основи на царската власт и престолонаследието. Правна история, теория, догматика“ (1931 г.), „Общо учение за държавата“ (1935 г.), „История на Търновската конституция“ (1936 г.), „Организация на демократичната държава. Конституция. Парламент. Държавен глава. Министри“ (1937 г.).
За приноса си в областта на теорията на държавата и сравнителното конституционно право той е удостоен като асоцииран член на академиите на науките на Румъния, Югославия, Гърция и Австрия. Член-кореспондент е на Италианската академия на науките (1934 г.), почетен доктор на университета в Осло (1939 г.) и на Френската академия (1940 г.).
От 1919 г. е адвокат в София. Между 1924 и 1928 г. е подсекретар при Централното управление на БНБ в София, секретар на БНБ във Варна и инспектор при Централното управление на БНБ в София.
Проф. Владикин развива и активна литературна дейност. Сред произведенията му като писател са „Царевград Търнов. Пътни карти, легенди и видения“ (1928 г.), „Между Царевец и Трапезица. Пътни карти, легенди, видения“ (1931 г.). Член е на Съюза на българските писатели (1920 г.), негов секретар (1925-1926 г.) и член на Управителния му съвет (1928-1945 г.).
Съдейства за активното сътрудничество в областта на културата с Италия, Германия, Румъния, Чехия и други страни. Между 1934 и 1944 г. е: член на ръководствата на културните дружества Франция – България, Япония – България и Словакия – България; подпредседател на българската секция на Института за международни изучавания и на Българо-германското културно дружество; председател на Итало-българската културна взаимност. От 1935 г. е член на Дружеството на българските икономисти академици и на ръководството на Дружеството на юристите академици. Също така е и подпредседател на младежкото дружество за стопанско и културно повдигане на селото.
Удостоен е с италианската благородническа титла „Командаторе“ (1934 г.) и с френски орден за културни заслуги (1940 г.).
Проф. Владикин служи на българската армия по време на Първата световна война на Солунския фронт.
През 1942 г. той отказва да влезе в правителството на Богдан Филов. В края на август 1944 г. заминава за Германия на лечение и след Деветосептемврийския преврат не се завръща в България. Заличен е като професор от СУ и Свободния университет и е изключен от Съюза на българските журналисти и от Съюза на българските писалите. През 1945 г. е осъден задочно
През 1915 г. завършва висшето си образование по правни и държавни науки в Юридическия факултет на Софийския университет (ЮФ на СУ). Между 1921 и 1924 г. специализира във Виена, Йена, Вюрцбург и Прага. Доктор по държавни науки на Вюрцбургския университет и доктор по стопански науки на Виенския университет (1924 г.). Между 1932 и 1933 г. е стипендиант на Рокфелеровата фондация за Югоизточна Европа в Италия и Франция. През 1932 г. става лисансие по право към Сорбоната.
Редовен доцент в ЮФ на СУ, Катедра по общо държавно и българско конституционно право (1928 г.) От 1932 г. е последователно извънреден професор, редовен професор (1938 г.), ръководител на Катедрата по общо държавно и българско конституционно право (1938-1944 г.), декан (1933-1934 г., 1937-1938 г.) и зам.-декан (1934-1935 г., 1938-1939 г.) на ЮФ. В Софийския университет води курсовете по Общо държавно право (Част I Общо учение за държавата; Част II Правно устройство и управление на съвременната държава), както и специалните курсове по Престолонаследяването като публичноправен институт, Личност и държава, Държава и стопанство.
Между 1934 и 1944 г. Любомир Владикин е хоноруван професор по финансови и стопански науки в Свободния университет.
Основните научни интереси на проф. Владикин са в областта на държавното право. Автор е на редица книги, учебници, учебни помагала, студии и статии. Сред най-значимите негови произведения се открояват „Регентството като държавноправен институт“ (1927 г.), „Българското престолонаследие“ (1930 г.), „Основи на царската власт и престолонаследието. Правна история, теория, догматика“ (1931 г.), „Общо учение за държавата“ (1935 г.), „История на Търновската конституция“ (1936 г.), „Организация на демократичната държава. Конституция. Парламент. Държавен глава. Министри“ (1937 г.).
За приноса си в областта на теорията на държавата и сравнителното конституционно право той е удостоен като асоцииран член на академиите на науките на Румъния, Югославия, Гърция и Австрия. Член-кореспондент е на Италианската академия на науките (1934 г.), почетен доктор на университета в Осло (1939 г.) и на Френската академия (1940 г.).
От 1919 г. е адвокат в София. Между 1924 и 1928 г. е подсекретар при Централното управление на БНБ в София, секретар на БНБ във Варна и инспектор при Централното управление на БНБ в София.
Проф. Владикин развива и активна литературна дейност. Сред произведенията му като писател са „Царевград Търнов. Пътни карти, легенди и видения“ (1928 г.), „Между Царевец и Трапезица. Пътни карти, легенди, видения“ (1931 г.). Член е на Съюза на българските писатели (1920 г.), негов секретар (1925-1926 г.) и член на Управителния му съвет (1928-1945 г.).
Съдейства за активното сътрудничество в областта на културата с Италия, Германия, Румъния, Чехия и други страни. Между 1934 и 1944 г. е: член на ръководствата на културните дружества Франция – България, Япония – България и Словакия – България; подпредседател на българската секция на Института за международни изучавания и на Българо-германското културно дружество; председател на Итало-българската културна взаимност. От 1935 г. е член на Дружеството на българските икономисти академици и на ръководството на Дружеството на юристите академици. Също така е и подпредседател на младежкото дружество за стопанско и културно повдигане на селото.
Удостоен е с италианската благородническа титла „Командаторе“ (1934 г.) и с френски орден за културни заслуги (1940 г.).
Проф. Владикин служи на българската армия по време на Първата световна война на Солунския фронт.
През 1942 г. той отказва да влезе в правителството на Богдан Филов. В края на август 1944 г. заминава за Германия на лечение и след Деветосептемврийския преврат не се завръща в България. Заличен е като професор от СУ и Свободния университет и е изключен от Съюза на българските журналисти и от Съюза на българските писалите. През 1945 г. е осъден задочно
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
May 7, 2020
Книгата е чудесна. Преплита в себе си картини от Велико Търново от началото на миналия век, истории за създаването, развета и края на Второто Българско Царство и легенди, които развихрят въображението на читателя.
Благодарение на автора, успях да погледна града, в който живея през неговите очи. Впечатлих се от улици, сгради и места, през които минавам ежедневно и си дадох сметка, че не ги оценявам достатъчно. Разбрах факти за величието на Второто Българско Царство, които явно съм "проспал" в часовете по История преди години. А начинът по който разказва легендите е неповторим.
Творбата не е художествен роман, не е исторически роман, не знам дали изобщо е роман. Авотра изключително умело и увлекателно е преплел историческите факти със собственото си въображение и приказките, които се насят от уста на уста.
Поклон пред Любомир Владикин! Препоръчвам всеки с чувство на родолюбие в себе си, да разгърне страниците и да се остави да го завладее разказа на автора!
Благодарение на автора, успях да погледна града, в който живея през неговите очи. Впечатлих се от улици, сгради и места, през които минавам ежедневно и си дадох сметка, че не ги оценявам достатъчно. Разбрах факти за величието на Второто Българско Царство, които явно съм "проспал" в часовете по История преди години. А начинът по който разказва легендите е неповторим.
Творбата не е художествен роман, не е исторически роман, не знам дали изобщо е роман. Авотра изключително умело и увлекателно е преплел историческите факти със собственото си въображение и приказките, които се насят от уста на уста.
Поклон пред Любомир Владикин! Препоръчвам всеки с чувство на родолюбие в себе си, да разгърне страниците и да се остави да го завладее разказа на автора!
April 20, 2020
Омагьосан път назад във вековете... изпълвнен с величие, гордост и тъга.
July 14, 2022
Една от най-важните и смислени книги, които някога съм чел. Хареса ми много.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews