Разликата между гледането и виждането е съществена за пишещия човек. В своята "Книга за сутрешно кафе" Стефан Ранов е видял за читателите 50 миниатюри. На толкова глътки сутрешно кафе може да се прочете и самата книга.
Познавам Стефан отдавна и ви уверявам, че книгата му прилича на самя него. Тя е събирана с години, изчистена, в нея няма фокуси и зашеметяващи хватки. Тя е точно това, с което ни се иска да започне денят ни. Нещо като въздишка по истинското, спотаена носталгичност по обикновените неща, които правят остаряването приятно. В нея няма "лоши новини," а спокойно отглеждане на видимите-невидими неща. И по това текстовете приличат на хайку в проза.
Спокойното почитивно послание в текстовете е достатъчна причина да отворите точно тази книга.
Стефан Ранов е роден в гр. Попово през 1948. През седемдесетте години е студент във Висшия Институт по Народно Стопанство (ВИНС) и редовно пие кафе във Варненските сладкарници. Ароматът на тъмната напитка изпълва и нощните му смени като дългогодишен журналист (бивш редактор и главен редактор на Варненския областен вестник "Народно Дело," с публикации в централни издания и излъчвания по Би Би Си). Кафето вдъхновява работата му върху дисертация по социология на медиите. От самото начало схваща кафето като вратичка към реалност, която се рее в няколко стъпки над ежедневието.