Нина Андонова е литературна критичка и журналистка. Родена в София. Дъщеря на Мицо Андонов, театрален критик, сестрин син на Гоце Делчев. През различни периоди от живота си работи като редактор в изд. "Народна младеж", в книгоиздателска къща "Труд", като журналистка във в. "Седмичен Труд". Автор на книгите "Недоизказаното" (1972), "Светът на твореца" (изследване за Ефрем Каранфилов; 1973), "Гео Милев" (1974) , "Живот, умножен по седем" (1976), "Николай Райнов" (1980), "Крум Попов" (1980), "Чичо Стоян" (1982), "За Гоце Делчев войвода" (1986; 1990), "Гърменската гора" (1987), "Дохожда час" (1987) и съавтор на "Неделна книга. Преживелици" (2006; с Благовеста Касабова). Умира през 2006 г.
1919 година е една от най-драматичните и в историята на България. ... в странaта нахлуват хиляди преселници, останали без покрив, лишени от поминък; разпространяват се болестите, спекулата, контрабандата, комарът. Маларията и туберкулозата безмилостно унищожават изтощения от немотията и войната народ. Върховният медицински съвет изолирва град Варна от останалите градове на страната - там върлува петнистият тиф. Пловдив също е "заразен" град, пътуванията по линията София-Варна са обявени за нежелателни, тъй като съществува опасност от заразяване. В столицата са регистрирани няколко случая на петнист тиф. Правителството не е в състояние да предприеме що-годе сериозни мерки и ограничи разпространението на епидемиите. - Смъртността е взела през последните месеци големи размери. Опасността, че България ще се обърне на една арена, гдето епидемиите ще унищожават поголовно, е налице... Инфлуенцата отнесе за последните три месеца 35 000 души... В страната царува икономическа разруха. На пазара липсват стоките от първа необходимост, а ако все пак се намерят, то струват стократно повече. - Прехраната днес съсредоточава вниманието на всички. Гладът тропа на много врати и той трябва да се задоволи. Само няколко месеца са гладни и страшни: февруари, март, април, май. Успеем ли да ги преживеем, страшните дни за народа и отечеството са преминали - съобщава в-к "Земеделско знаме". Въпреки икономическата разруха, времето след войната е свързано с небивал подем на културния живот у нас. "Би помислил някой, че войната изведнъж ни превърна в големи поклонници на изкуството, та в София от година насам артисти и художници се надпреварват в своето благородно поприще" (сп. "Огнище, год. II, кн. I). Крещящите заглавия на афишите, рекламните обявления във вестниците съобщават за все по-нови концерти, театрални постановки. В столицата се откриват два нови театъра с гръмките названия "Свободен театър" и театър "Корона" (който скоро след това фалира). Художници устройват свои изложби в Казиното, в Рисувалното училище, в галерията на Тръпко Василев. Като гъби едно след друго никнат най-различни списания и вестници.