Правосъдие в „Кръстовете”

Алексей Карташ #4

by Александр Бушков, Ива Николова (Translator)

Притиснати от обстоятелствата, Алексей Карташ и Маша Топтунова приемат задача от тайните служби. Заданието е наглед приятно и неангажиращо – да заминат за Петербург, където да се настанят в шикозен хотел, да посещават в уречен час баровски заведения и купони, да се обаждат по телефона…
Но един ден Алексей Карташ осъмва с два трупа до себе си, а върху оръжието, с което е извършено престъплението, са открити неговите отпечатъци. В резултат на това е затворен в прочутия петербургски затвор „Кръстовете”. Там, зад решетките, над живота му надвисва смъртна опасност, сякаш всички – ченгета, престъпници и олигарси, тайни и явни служби – са се обединили срещу него.
За да проумее какво точно се случва, ще се опитат да му помогнат тримата му печени съкилийници, които имат не само завиден „стаж” в „Кръстовете”, но и непрекъсната връзка с външния свят.

Това е най-новият роман на Александър Бушков, майстор на криминалния жанр и един от най-популярните руски писатели днес.


Крайбрежната петербургска улица „Арсенална” № 7. Там се намират прочутите „Кръстове”. Или „Академията”, казано на пандизчийски жаргон. Това е следствен арест № 1. Комплексът е построен от тъмночервени тухли, обграден с тухлена стена със същия оттенък и се намира на Виборгската страна на Нева, на самия бряг. Наричат го „Кръстовете”, защото погледнати отгоре, двата четириетажни корпуса са построени във формата на гръцки кръстове, сиреч с равни краища. За архитекта на „Кръстовете”, Антоний Томишко, съществува следната легенда – че след като строителството приключило, той отишъл при царя и, обърквайки думите от вълнение, казал: „Ваше величество, построих затвор за вас...” „Така ли? – навъсило се Нашето величество. – А не, братко, не си го построил за мен, измайсторил си пандиз за себе си...” И тикнал архитекта в една тайна единична килия (между другото, по това време всички килии в „Кръстовете” били единични). И Антоний умрял там, зазидан жив. Говори се още, че тази килия до ден днешен не е открита, но тя съществува някъде на тази територия, а гадният призрак на онзи нещастник броди нощем по коридорите, пък и... На това място са лежали Троцки, Керенски и бащата на Набоков, Малевич, Заболоцки и Лев Гумильов, Женов, Бродски, Олег Григориев... А сега и името на Алексей Карташ – главният герой на Бушков ще бъде записано в книгата на пребивавалите тук...

320 pages, Paperback

Published January 1, 2012

About the author

Бушков, Александр Александрович - самый яркий и самобытный автор современности. Он - один из самых читаемых в России писателей. На сегодняшний день общий тираж его книг превысил 17 млн экземпляров. Бушкова называют и "королем русского детективного боевика" и "объективным фантастом", и "российским Конан Дойлем". Его произведения "Россия, которой не было" и "Д`Артаньян, гвардеец кардинала", основанные на документальных источниках, до сих пор вызывают самые жаркие споры среди историков.

Критики называют Александра Бушкова автором, обладающим собственным мировоззрением и создающим эффекты объемного звучания и изображения. Каждое его произведение - это выверенный, безупречный, даже с точки зрения "высокой литературы" стиль, нетривиальные сюжетные ходы и энциклопедические познания автора.


Бушков родился в г. Минусинске Красноярского края 5 апреля 1956 года. Являясь человеком энциклопедических знаний, он не получил высшего образования и сменил много профессий: до начала писательской карьеры работал почтальоном по доставке телеграмм, грузчиком, страховым агентом, рабочим геофизической экспедиции и, наконец, сотрудником в газете Хакасского обкома партии и завлитом в Хакасском драмтеатре.

В 1981 году в журнале "Литературная учеба" была опубликована первая повесть Бушкова, а в 1986 году в красноярском краевом издательстве - первая книга. До трагической гибели главы Красноярского края Александра Лебедя совмещал писательскую деятельность с работой в качестве советника губернатора. Книги писателя издаются миллионными тиражами. Его произведения определяют лицо современного авантюрно-приключенческого романа.

О самом авторе известно чрезвычайно мало. Он отшельником живет в Красноярске. Более того, по слухам, он живет даже не в самом Красноярске, а в какой-то деревне, где имеется только один телефон, да и тот в сельсовете. Несмотря на все это Бушков остается одним из самых издаваемых авторов в России. Известность пришла к писателю в середине 90-х после выхода дилогии про Станислава Сварога - "Рыцарь из ниоткуда" - "Летающие острова", хотя писать он начал еще в конце 70-х. Новый виток популярности принесли автору детективные произведения, вышедшие из-под пера писател