"Животът от нещата" е дебютната книга на Красимира Хаджииванова, в която са събрани някои текстове от едноименния блог на авторката, както и непубликувани там истории. Разказите нямат никаква претенция да отговарят на екзистенциални въпроси. Вместо това дават познание по далеч по-прозаични теми, които ни вълнуват всекидневно, и описват реални случки и събития-някои значими, други-не чак толкова, но всички доататъчно смелно, за да ви разсеят поне за кеатконот сериозните проблеми, тресящи планерата и нейното население. Желателно е книгата да бъде четена на чаша вино, с вдигнати крака на удобна табуректа и с абсолютно несериозно отношение към твмите в нея.
Красимира Хаджииванова е български журналист с над 15 г. професионален опит, както и автор на няколко хумористични книги. Заедно с Елисавета Белобрадова е съоснователка на платформата „Майко Мила!” и фондация „Майко Мила”.
С този тип книги всичко опира до личните предпочитания за хумор. На мен лично, този на Красимира определено ми допада и съвсем очаквано си прекарах добре с нейните истории. Тъй като я следя от скоро, не съм чела особено много неща в блога на "Майко мила!", но доколкото разбирам не малка част от разказите са именно оттам,така че ако сте нейн почитател от дълго, може би книжката няма да предложи нищо ново. От друга страна, историите са писани през различни години и е интересно да се види развитието в стила на Красимира. Определено може да усетите кои разкази са по-стари, не толкова защото са по-слаби, а защото звучат по-шлифовани и по-близо до стенд ъп комедия. Една характеристика на книгата, която може би е добре да имате предвид, е, че по-голямата част от историите се въртят около темата "Колко е зле всичко в България", поднесено, разбира се, с хумор и сатира. Аз лично нямам против осмиването на родната реалност и народопсихология - тази тема за добро или лошо е доста благодатна. Въпросът е, че след петия разказ, човек започва да се пренасища. Вероятно преживяването ми със сборника щеше да е малко по-добро ако имаше повече лични истории, които не се въртяха около нескопосаните елементи на родното управление.
За пръв път попаднах на творчеството на Красимира преди няколко години и на мен лично ми е изключително забавно, и почти винаги е право в десятката по актуалните теми на деня. Хапливо, иронично и саркастично написаните истории се четат на един дъх. На два-три пъти се изсмях толкова силно, че чак пяна ми излезе от устата. Както пише и в анотацията "Желателно е книгата да бъде четена на чаша вино, с вдигнати крака на удобна табуретка и с абсолютно несериозно отношение към темите в нея."
Изключително актуално и забавно четиво. Извиква смях и сълзи едновременно. Stand up comedy в книжен вариант. Като сеанс при психотерапевт, където изведнъж осъзнават, че не сте сами, има много други като вас.
Открих блога на Красимира преди няколко години. Толкова пъти съм се заливал от смях докато чета разказите ѝ - със сълзи, с болки в корема, без да мога да си поема дъх. Въпреки че вече бях чел почти всички от разказите, включени в книгата, просто нямаше как да не си я купя. :)
Красимира има страхотно чувство за хумор. Разказите ѝ са интересни, разказани по увлекателен начин и със сериозна доза ирония, самоирония и забавна хиперболизация на събитията.