What do you think?
Rate this book
Големият ден
Димитър Стефанов Мантов е роден на 13 октомври 1930 г. в село Босилковци, Свищовско (сега Русенски окръг.)
Гимназиално образование е получил в гр. Полски Тръмбеш.
През 1952 година завършил юридическия факултет на Софийския университет. Работил известно време като юрист и журналист.
Като ученик в гимназията редактирал две младежки списания - "Полет" и "Млад творец", последното като издание на едноименния колектив на младежките кръжоци за наука и изкуство. По същото време уреждал младежката страница на вестник "Литературен подем", който излизал в Стара Загора като орган на Съюза на литературните работници от провинцията, В тези издания отпечатал първите си творби.
По време на следването си сътрудничел на различни вестници и списания с разкази, стихотворения, преводи, историко-биографични очерци и пр. По това време пише исторически и биографични разкази, една част от които по-късно излизат в отделна книга ("Цената на мълчанието")
Автор на исторически и биографични романи, на исторически и биографични очерци (общо дванадесет заглавия), той пише също така на съвременна тема разкази, очерци, публицистични материали,
"Големият ден" е първият му роман на съвременна тема.
Гимназиално образование е получил в гр. Полски Тръмбеш.
През 1952 година завършил юридическия факултет на Софийския университет. Работил известно време като юрист и журналист.
Като ученик в гимназията редактирал две младежки списания - "Полет" и "Млад творец", последното като издание на едноименния колектив на младежките кръжоци за наука и изкуство. По същото време уреждал младежката страница на вестник "Литературен подем", който излизал в Стара Загора като орган на Съюза на литературните работници от провинцията, В тези издания отпечатал първите си творби.
По време на следването си сътрудничел на различни вестници и списания с разкази, стихотворения, преводи, историко-биографични очерци и пр. По това време пише исторически и биографични разкази, една част от които по-късно излизат в отделна книга ("Цената на мълчанието")
Автор на исторически и биографични романи, на исторически и биографични очерци (общо дванадесет заглавия), той пише също така на съвременна тема разкази, очерци, публицистични материали,
"Големият ден" е първият му роман на съвременна тема.
174 pages, Hardcover
Published January 25, 1966
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
December 12, 2019
Един от по-ранните романи на Мантов и втория който ми попада на съвременна тематика. Личи си, че това не е неговото поприще, най-вече защото при даден исторически очерк имаш заложени начало и край, докато тук и двете неща сякаш липсват.
Действието се развива на фона на един голям строеж, където колектива - от главния отговорник, до копачите на канавки се сблъскват с живота, докато се опитват да си вадят хляба. И тук, както при повечето автори от това време се усеща вредния фатализъм на Достоевски, който добавя онази капка катран в кацата и разваля вкуса на произведението, не че всичко трябва да е рози и кебапчета, ама ми идва горница всяка връзка да е с фатален край в онази "съвременна" родна литература (то не беше Вежинов, не беше Цончев... сега и Мантов).
Както и да е, полезна е по своему, а и има повече Български (с главна буква) от което и да е преводно произведение (колкото и прехвалено). Повтарям за пореден път, ако искате да пишете на български каквото и да е, трябва да четете родни автори, намерете си такива, които ви допадат, изчетете ги, после намерете други.
Апропо метафората за големия строеж, като сцена за българската действителност, малко започва да ми се изчерпва (повече от малко), ама ми обажда, щото една част от младостта ми мина по строежи. Ама моите бяха все на мутри и политици с крадени пари, не държавни (което си е същата метафора май...)
Действието се развива на фона на един голям строеж, където колектива - от главния отговорник, до копачите на канавки се сблъскват с живота, докато се опитват да си вадят хляба. И тук, както при повечето автори от това време се усеща вредния фатализъм на Достоевски, който добавя онази капка катран в кацата и разваля вкуса на произведението, не че всичко трябва да е рози и кебапчета, ама ми идва горница всяка връзка да е с фатален край в онази "съвременна" родна литература (то не беше Вежинов, не беше Цончев... сега и Мантов).
Както и да е, полезна е по своему, а и има повече Български (с главна буква) от което и да е преводно произведение (колкото и прехвалено). Повтарям за пореден път, ако искате да пишете на български каквото и да е, трябва да четете родни автори, намерете си такива, които ви допадат, изчетете ги, после намерете други.
Апропо метафората за големия строеж, като сцена за българската действителност, малко започва да ми се изчерпва (повече от малко), ама ми обажда, щото една част от младостта ми мина по строежи. Ама моите бяха все на мутри и политици с крадени пари, не държавни (което си е същата метафора май...)
Displaying 1 of 1 review