Петият принц: Разрушител

by Николай Николов-Козия

Читателю,
в този роман главният герой... си ТИ!

Влез в ролята на младия принц Сайнир –
петият син на владетеля на кралство Сарихи.
Коварен император посяга хищно към земите на
Северните кралства и ти ще трябва да го спреш!

Прекоси жежките пясъци на пустинята Гоаба.
Скочи смело в уличките на красивия и опасен град Лур.
Създай си важни съюзници и верни приятели.

Политически интриги, героични битки и древни загадки...
Безмилостни убийци от древен орден по петите ти…
И една забравена легенда за Разрушителя,
водеща началото си от самите богове.

Над 800 епизода

8 игрови приложения и карти

Колко от загадките ще разкриеш до края?

452 pages, Paperback

Published January 1, 2019

About the author

Николай Николов-Козия е роден в Стара Загора през 1981 г. Завършва Журналистическия факултет на Софийския университет. Живее и се труди в столицата.
През 1996 г. излиза първата му книга игра, както и първите му разкази в периодичния печат на Стара Загора. Оттогава e публикуван в редица сборници с нова българска литература, продължава да пише и книги игри.
Създател на инициативата „Истории от някога“. Щастливо женен за щастлива съпруга, с щастливо дете.

Reviews

[Ал Торо · Rating 5 out of 5]

Макар да има някои проблеми в игрално отношение и с авторовия глас, силите на "Петият принц: Разрушител" определено вземат превес. Въпреки огромните възможности пред читателя и разклонеността, историята е силна и интересна. Приключението е динамично, не доскучава в нито един момент. В момента няма друга приключенска/фентъзи книга-игра, която да се сравни с мащаба и разгърнатостта на тази, а като качество е твърдо в горния регистър, затова бих я препоръчал на всеки фен на книгите-игри и с две ръце на почитателите на "Синът на пустинята" или първата част на "Петият принц" - по мое мнение ги задминава с няколко обиколки и двете.

[Taner Aliosmanov · Rating 5 out of 5]

Това е произведение, което съдържа всичко, което искам от една книга-игра - много добър сюжет, литературата е в лек хумористичен стил, в който нито един момент не досажда, добра механика за битки, движение по карта, събиране на парчета от карта, показваща ни местонахождението на древно светилище, водене на преговори и още много други малки нещица, които те карат да не изпуснеш книгата от ръце, докато не я приключиш. После като видиш, че си направил 10 от 10 точки в края на книгата с усмивка си лягаш да спиш, защото неусетно е станало 4 сутринта а след час и половина трябва да ставаш на работа. Дребни кахъри.

[Стефания Митева · Rating 5 out of 5]

Днес прочетох книгата. Беше много интересна. Завърших я успешно, когато я изиграх за втори път. От спокойното кралство Сарихи се понесох в ролята на принц Сайнир към препълнения с хора и войници град Лур. Наложи се да отплавам с кораб, за да не ме видят. Усетих морския бриз на пристанището. Бягах и се крих от имперските войници. Изправих се със своята войска пред самия император Ремус 1, но все пак успяхме да го победим.
За мен беше вълнуващо да вляза в ролята на принц Сайнир. Книгата е една от най-прекрасните, които някога съм чела.

[Книжни Криле · Rating 5 out of 5]

Спомняте ли си принц Сайнир? Може би сте имали удоволствието да се запознаете с героя на Николай Николов-Козия при неговата първа поява в пети том на сборника за книги-игри „Призвание: Герой!“. Но дори и да сте пропуснали дебютното му приключение, то със сигурност не трябва да пропускате продължението му. Не и ако сте фен на книгите-игри. „Петият принц: Разрушител“ е директно продължение на историята за най-младият сред петимата синове на краля на Сарихи, но авторът се е погрижил да включи подробна предистория и да позволи дори на „новодошлите“ да се включат в новата епична авантюра. Една от най-масивните и амбициозни книги-игри, излизали у нас, „Петият принц: Разрушител“ има доста какво да предложи. Прочетете ревютона "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/202...

[Yanko Velkov · Rating 3 out of 5]

За някои, книгите-игри навярно не могат да се нарекат сериозна литература - и попадат в същата категория, където са пъзелите "судоку" и наглед еднаквите картинки, между които търсиш разлики. На такива хора мога да кажа да си гледат работата, че не са прави - има истории, разказани в този формат, които са ме впечатлили до толкова, че ги помня и до днес! Навярно защото не мога да си позволя да чета разсеяно, нали след няколко реда трябва да взема решение на базата на прочетеното?
Тогава защо не си спомнях първата част от разказа за Принца Разрушител? Грабнах домът й (5-ти том на "Призвание Герой!") и я изиграх набързо... а, да - ето защо: минава се набързо, клиширана, сравнително скучна, не блестяща с нищо, плюс че страда от синдрома на линейният скрипт, когато всяка грешка завършва с трагичен край, за да не се налага да се пишат... се запази формата възможно най-кратък!
Но това сигурно е било... така да се каже - за загрявка. Защото сега държах в ръката си колосална книга с 448 страници и 806 епизода! Очертваше се нещо епично! Корица в стил "Огнена пустиня" на Колин Уолъмбъри - възможно ли е, да е нейният наследник? Историята е добра, като за книга-игра, но не прави впечатление - главният герой тръгва от точка А и стига до точка Б, където разбира, че трябва да стигне до точка В. Има вариант и да тръгне към точка Г, но това не е замисълът на автора и в този случай стигаме до края на играта. Да, тук се умира доволно много - давам пример: още първият ми избор е къде да седна - до вратата или на бара. Аз съм самотен пътник, влизащ в хан - ами естествено, че на бара! Там ще мога да говоря с ханджията или да подочуя нещо от разговора на останалите... Да, но вратата се отваря с трясък, а на прага - асасин! Мята ками към хората на една от масите; хвърлям зар - една кама се забива под мишницата ми... и умирам! Следващият път сядам където трябва, и сега имам възможност да отмсътя на убиецът си от първото изиграване, или да избягам. Проверявам какво би станало, ако реша да се измъкна - ами отново умирам, т.е. имам само илюзия за избор. Това се повтаря многократно, като нямам нищо против да греша, стига преди това да съм получил достатъчно информация, на база на която да взема решение...
Играта има уникална система за битки, в която първоначално избираш една от петте бойни техники, които умееш, и според това до колко е успешна - добавяш точки към бойните умения на себе си, и противниците, след което хвърляш зарове и правиш пресмятания. Звучи интригуващо, преди да откриеш, че изборът на техника на практика е на сляпо - няма как да знаеш в какво е добър противника. А дори и да е правилната атака - отново имаме зар, което ме накара да приема щедрото предложение да считам всяка битка за успешна.
След първата ти - така да се каже тренировъчна - битка, идва и първият сериозен избор. Два от вариантите пред теб ти позовляват да прескочиш 1/4 от книгата и все пак да стигнеш до Епилога, но дори от тук нататък да минаваш само по най-правилните пътища - ще е невъзможно да завършиш наистина успешно. В конкретният случай не е трудно да се досетиш за правилният път, и така се озовах в...
...пустинята – ако правилата за битките ми се видяха сложни, тук направо се хванах за главата – трябва да се придвижвам по свое желание по карта – 6х6 полета с епизоди на повечето – като по пътя не забравям да:
- си отбелязвам изминалото време;
- изпитата вода, под формата на ¼ или ½ мях според движението и/или типа поле;
- следя на кой ход съм, за да видя дали е жадна камилата;
- ако камилата е жадна – пресмятам и нейната вода;
- намирам куче и почвам да следя и за неговата вода;
- попадам на река, където уж автоматично си възстановявам водата, но местните ми продават вода? Дали не бъркам нещо? Все пак инструкциите ми са да си я възстановя без указание?;
- попадам на епизод с указание за попълване на запасите от вода. Дали отбелязах времето от предния квадрат?
В последствие спирам да следя за водата – оазисите са добре разпределени, а към първоначалните си мехове добавям още два, така че не би трябвало да е проблем – има и за домашните ми любимци! Започва едно убиване на време в прескачане от поле на поле между къси епизоди с по две изречения – на практика има достатъчно време да мина през абсолютно всички. Ако реша - мога да използвам времето за търговия между произволни оазис и номадско село край реката, и да натрупам състояние, но предпочитам да изследвам картата. В голяма част не се случва нищо, в друга убивам по някого на бързо, в трета някой ми иска нещо, което нямам. Всичко това се променя, когато откривам Картата и разбирам причината да разполагам с толкова много време – ще трябва да се върна в селата по реката и да събера всички парчета (точно като в „Captain Claw“ навремето!). Повтарям обиколката си по селата и вече имам не само цялата карта, а �� връщам кучето Кучо на стопанина му! Картата е приятна загадка и си свършва работата за да ме прекара успешно през централното събитие за тази част. С него зад гърба си вече съвсем нямам какво да правя и започвам търговията с върхове на стрели, докато чакам племенната среща – събирам над 300 жълтици! Материално осигурен се впускам в лабиринта от въпроси-капани, които ме очакват на срещата. Наричам ги капани, защото играта далеч не държи да привлечеш успешно племената на своя страна, но с малко зиг-заци между страниците (т.е. чийтване – какво да очакваме от крадец на храмове?!), все пак получвам кожен тотем и ме изпращат към следващата част на приключението! До тук добре....
...
В заключение - тази книга опитва да бъде епична, с приложенията си, приключенската история и най-вече - с обемът си... Но при мен - въпреки приятните загадки, лутанията по картата, любопитният момент с търговията и други неща, които ми се понравиха - не се получи съвсем. Не знам, може би просто съм станал прекалено придирчив, или разглезен. Но четох книгата няколко дни, и то не заради обемът й, а защото не ми беше увлекателна. Дано не обидя никой от почитателите й, това си е моето лично мнение:) А сега завършвам тук и почвам последната книга от трилогията, изпълнен с любопитство дали ще е още от същото, или там ще видим някакво надграждане...?

П.П. Споменавайки приложенията, трябва да отбележа, че не ги получих при доставката - оказа се, че е моето издание е допечатка, но без въпросните приложения, а без тях тя е неизиграваема! В последствие ми ги изпратиха в електронен формат, така че ако липсват на някого - пишете ми и ще ви ги изпратя.)