"Когато бях на 30, хумористичните разкази ми се виждаха лесна работа. И ги пишех почти на кило, без много да му мисля – може би по един седмично.
Сега, когато съм на 2 х 30, работата не изглежда тъй проста. Колкото по-дълго пиша, толкова по-трудно ми се получават кратките разкази. От много лутания из лабиринта от думи съм се докарал до онова положение, за което пее блусарят Камен Кацата в парчето „Боли ме главата“: „Забравил съм к`во търся, но не е к`во да е…”
Всъщност, не съм забравил – търся онзи хумор, дето ръжда не хваща. Ръждата на времето е най-големият враг на писателя хуморист. Текстовете, родени само от вица на деня, бързо ги яде корозията – те остаряват не с години, а с часове.
Друг музикант, македонският китарист Влатко Стефановски, каза в едно интервю, че човек, ако 40 години пресява неуморно дори пясъка на плажа, накрая ще намери часовник „Ролекс“. Толкова години аз пресявам думички и песъчинки смешки, но „Ролекс“ не излезе, не намерих даже и руски „Слава“.
Сега връчвам ситото на читателя да пресее написаното – може пък някъде из страниците да излезе „Ролекс“-ът. Или пясъчен часовник, който да показва как изтича времето – на автора и на текстовете му… И кой е вече за изхвърляне – текстовете или направо авторът им. "
Не мога да се отърва от приликите, които намирам между тази книга и компилациионните албуми, издавани от групите с цел да приключат договор, от който са недоволни. Това се дължи на факта, че болшинството текстове тук са вече публикувани преди - било то като самостоятелни текстове, или като част от по-мащабни истории. Рециклираната история от "Нашингтон" с агнето е първенец в тая област, или "Адвентистът", където този път няма имена. Е, има и тук-таме нещо непознато, но така и не намерих нещо, което да ме грабне истински.
История – 5/10 Идея – 5/10 Изпълнение – 2/10 Интрига/Темпо – 4/10 Герои – 8/10 Стил на писане (За жанра) – 7/10 Eлементи на изненада – 5/10 Емоционален заряд – 5/10 Теми за размисъл – 5/10 Степен на оригиналност (за жанра) – 2/10
Сборник с разкази, който аз очаквха да е нещо като "Английския съсед" и "Руския съсед". Ако сте му чели романите преди ще срещнете много повтарящи се неща, НО НЕ СА 1:1, което е важно. На мен ми бяха познати повечето, но пак ги слушах с удоволствие.
Забавляващо четиво. Някои разкази бяха повече от 3 звезди, но някои бяха просто 3. Може би е време да направи сборник с най-сполучливите си разкази. Благодаря на Вешин, че пише обаче. Имаме нужда от него!
Книгите на Вешим винаги са ми забавни и разверяващи. Тази не прави изключение - интересни случки, анекдоти, искрено се смях на някои от тях. Прочитът в Сторител също е на високо ниво.