Класна стая

by Виолета Евтимова, Татяна Вихрист (Illustrator)

Описваща действителни лица и случки в училище, „Класна стая“ е книга-игра с отворен край, в която какво да се случи и как да завърши решаваш ти. Нейните герои са група приятели, които познават както проблемите в училище – ненаучени уроци, ненаписани домашни, наказания от учителите, насилие и тормоз от по-големите, така и приятните моменти – поощрения и похвали, влюбвания, създаване на приятелства и забавления. Запознай се с Христо, Ани, Дани, Деси, Габи, Добри и Стан. Впусни се заедно с тях в училищните приключения, помогни им да решат как да постъпят и изиграй играта по своя начин.

В книгата играят
7 участника в
33 епизода със
17 различни финала

„Класна стая“ е книга-игра, пресъздаваща училищната реалност такава, каквато е. Тя представя тийнейджърското ежедневие с неговите неизменни въпроси и необходимостта от вземане на решение. Често това решение не е нито вярно, нито грешно, но то е правилното – такова, каквото го е продиктувало вътрешното „Аз“.

Защото изборът, който децата ще направят в училищната класна стая, а по-късно и в истинския живот, ще ги накара да открият себе си, а на родителите ще помогне да опознаят децата си и начина, по който възприемат света, и вероятно ще ги върне назад във времето на собственото им детство.

160 pages, Paperback

Published December 4, 2019

Reviews

[Ангѣлъ · Rating 3 out of 5]

Това е по-скоро интерактивен роман, но няма нужда да предизвиквам спорове за понятия, въпреки че много държа на точните термини (вж. Разликата между антиутопия и дистопия)

Историите много ми допаднаха, защото звучат супер реални (и най-вероятно са, както се твърди на корицата). Също съм фен на книжовния език в литературата и благодаря на авторката, че не си е позволила да използва махленско наречие, въпреки че именно то е основно в ученическия говор.

Това, което ми липсва е, че книгата не е балансирана. Някои разклонения са доста по-къси от други. С някои герои се запознаваме и играем от тяхно име само при определени избори. Смятам, че ако се играеше от името на всички или с един конкретен герой, който осмисля едни и същи случки по своему, щеше да е идеален пример за влизане в главите на различните личности със съответните им страхове, терзания, стремежи и т.н. и така винаги финалът щеше да е обвързан по някакъв начин с проекта на г-жа Петрова. Въпреки това си изчетох цялата книга с всички разклонения. Много бих се радвал да има следващо издание, подобно на споделеното от мен.

Благодаря на г-жа Евтимова за хубавата поучителна, а не развлекателна книга-игра!