През 1879 година излиза късметът на София и жителите на калната шопска паланка осъмват столичани. Хора от всякакви националности се устремяват към нея и я превръщат в нов Вавилон. Градът не им харесва, но никой не го напуска без бой – пример дават князете Александър I Батенберг и Фердинанд. За дворцовите страсти и сватби, за най-колоритните софиянци, как политиката става златна мина, кои са най-прочутите любовници, чревоугодници, чудаци, самоубийци, мошеници, майтапчии се разказва в книгата. Автентичните истории – от 1878 до 1944 г. – са илюстрирани със снимки и ценни пощенски картички, подбрани от елитни частни колекции.
Петър Величков е автор на бестселъра "Страсти и скандали в Царска България", на "Яна Язова: проклятието на дарбата", "Българинът: голата истина", "Великденски и пролетни картички от Третото българско царство", "Прототипи и герои: тайни, загадки, съдби".
Петър Величков е български писател. Работил е за вестниците "АБВ", "Подкрепа", "Експрес", "Новинар", "Монитор" и "24 часа". Бил е редактор на сп. "Библиотека". Става известен като откривател на неиздадените творби на Яна Язова. Автор на мемоарната книга "Яна Язова: проклятието на дарбата" и на книгите "Страсти и скандали в царска България", "Софийските потайности". Носител на званието "Рицар на книгата".
С голямо вълнение поисках тази книга за коледен подарък. Обичам своя град и ми е интересно да чета за него. Първата част на книгата е много интересна и разкрива как са се случили някои от важните събития в София, както и разказва за някои от по-интересните образи. В един момент обаче, темите започват да са откровено клюкарски. Много внимание е отделено на проститутки, убийци, дела и подобни теми, които не ми бяха интересни. Изненадах се че има и няколко гланцирани страници с красиви картички и снимки. Книгата е интересна със сигурност, но този завой към жълтото не ми допадна.
"юбилеен" сборник с историйки от софийския живот от Освобождението до Бомбардировките, преписвани и преразказвани от автора репортажи и "лични драми" от тогавашната преса плюс няколко обществени скандала. С моралистки коментари в стил дебелашка балканска насмешка. На няколко места е пояснено, че откакто в България дошли италианци да ни учат на архитектура и стил, във витошките гьолове изчезнали жабите.
Видях книгата в една книжарница и реших, че ще е интересно историческо проучванев близкото ни минало с детайли от всекидневния живот след Освобождението, развитието на страната, моменти от живота на известни и незивестни обществени фигури.. Наскоро бях прочела "Моите спомени" на Султана Рачо-Петрова и исках да науча повече за периода, а все пак е хубаво човек да познава градът, в който живее.
Уви, книгата ме разочарова. В началото започва добре, но после имах чувстото, че четях жълт вестник. Ето някои от заглавията на главите/подглавите на книгата - "убиват компаньонка в шантан по бързата процедура", "развратници от простолюдието","първата жертва в храма принасят жабите в шоплука", "схемата на тази пирамида не е от най-сложните", "стара афера с жена му нимфоманката Смарайда" и т.н. Не казвам, че не е имало ситуации на описаните в книгата, но не ми допада начина на поднасяне на информацията..
Книгата допълни представата ми за следосвобожденска София, но въпреки това, не ми допадна. За мен наподоби сборник с изрезки от жълти вестници, и макар да е четивна и забавна, ми беше досадна на места. Липсваше ми последователност и подреденост, както и повече историческа фактология. Като цяло ми се стори малко повърхностна и разпиляна. Все пак снимковият материал беше приятен и уместен.
Интересна книга, която те отвежда в столицата на Третото българско царство. Разкрива привичките и влеченията на тогавашния елит, както и на обикновения народ.
Много интересно работи авторът,който прави паралели между наследството от турското робство,народопсихология и зараждането на аристокрацията в София.Много интересно изследване как са живели бедните и богатите.