Някъде бях чел за една идея, която остана в мен и си намери място в ежедневните ми работи. Тя беше, опростено, че като имаме предвид прераждането, не е ясно кой седи и наблюдава творенията си с друго тяло и в друго време...
Намирам го за красиво. Не помня къде го четох, наистина. Но на Кавафис стиховете са толкова... хем тъжни, хем реалистични, хем всичко останало, че ако си затворя очите съвсем спокойно мога да си представя как са написани от човек с изключително сходни възгледи за живота като мойте.
Иначе творбите му са класика, разглежда вечните теми за любовта и смъртта, насилието и опиянението от властта, политическия опортюнизъм и сервилността, за опроверганите идеали, както и за човешката природа. Всичко това обилно пропито с нетрадиционен еротизъм.
Струва си.