Стивън Крендъл е млад човек, който от години отглежда като капризно цвете огромна омраза и неприязън към живота. Сякаш е заченат не от божествения лъх, а от зловонния дъх на Сатаната. На пръв поглед незабележим с нищо, но с болното съзнание за значимост и величие по единствения начин, който би могъл да роди едно болно съзнание – надмощие чрез насилие. Дали пък някои наистина се раждат зли… Или вече толкова са се размили усещанията за Добро и Зло… Какво трябва да се е случило, за да обсеби невръстното съзнание с всепоглъщащите демони на разрушението… Разкъсван между свирепата хватка да раздава справедливост спрямо кривото огледало на собствената си реалност и естествено заложения рефлекс към смирение и боязън от възмездие, героят крещи за любов и взаимство.
Ще се чуе писък в нощта, ще проблесне острие на бръснач… Портите на Ада ще бъдат отворени…
Увлекателна и лесна за четене книжка. Струва ми се, че младият автор има талант, който те първа в годините ще развива. Всъщност той има още 5 книги, доколкото съм запозната, не съм чела нито една от тях, но мисля да им дам шанс. Въпреки че авторът е българин, действието се развива в Америка. Млад студент от години се бори със странното и непреодолимо желание за убийство. Изпитва омраза към богатите момчета, на които всичко им е поднесено на тепсия и към красивите момичета, които той харесва, но никога няма да има, тъй като те се интересуват единствено от парите 💰. В крайна сметка цялата тази омраза и мислите за убийство, които не му дават мира години наред, лефректират върху едно невинно момиче.
Тук искам да добавя забележка, че посоченият автор тук (Иво Христов) не е този Иво Христов, който е автор на книгата.