What do you think?
Rate this book
Родолюбецът
181 pages, Hardcover
Published January 1, 1969
10 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
September 9, 2022
…потребни му са много и добри книги да прочита…: http://knigolandia.info/book-review/r...
В тази кратка, но написана с много почит книга, не се търси описване на целия живот на издателя, по-скоро авторът се спира на отделни ключови епизоди – докато учи при Найден Геров, а после сам става учител и се бори с невежеството (“Суеверие и мрак в ума!”, – повтаряше си Христо нечии слова, четени или чути от Найден Геров) по време, когато от учителите се изисква и да пеят добре в черквата, както и да преподават не само на деца, но и на възрастни четмото и писмото. Мантов описва как Данов решава да отпечата в Белград едно “календарче”, всъщност тетрадка с всякакви полезни знания и поучения, което пренася заедно със сръбски книги тайно в българските земи, както и как никой не иска да го купува от него във Видин, Лом, Оряхово, Свищов… Тук авторът добавя с иронична горчивина:
Та кой се е напечелил от печатане на книги?
ИК "Хермес"
http://knigolandia.info/book-review/r...
В тази кратка, но написана с много почит книга, не се търси описване на целия живот на издателя, по-скоро авторът се спира на отделни ключови епизоди – докато учи при Найден Геров, а после сам става учител и се бори с невежеството (“Суеверие и мрак в ума!”, – повтаряше си Христо нечии слова, четени или чути от Найден Геров) по време, когато от учителите се изисква и да пеят добре в черквата, както и да преподават не само на деца, но и на възрастни четмото и писмото. Мантов описва как Данов решава да отпечата в Белград едно “календарче”, всъщност тетрадка с всякакви полезни знания и поучения, което пренася заедно със сръбски книги тайно в българските земи, както и как никой не иска да го купува от него във Видин, Лом, Оряхово, Свищов… Тук авторът добавя с иронична горчивина:
Та кой се е напечелил от печатане на книги?
ИК "Хермес"
http://knigolandia.info/book-review/r...
June 12, 2022
Патриотична книга, която разказва за живота на книгоиздателя Христо Г. Данов и времето, в което е живял. Роден 1828 г. в Клисура, той е преживял Априлското въстание и освобождението на България от турско робство. Да, робство, защото тогава не е имало България, турски заптиета са били пръснати из цялата ни страна и са следели дали българите слушат и изпълняват. Каквото са искали, е трябвало да ми се доставя. Единствено разни чорбаджии, гърци и заможни хора, които са можели да плащат рушвети, са живели по-добре, но повечето то тях са били предатели. Те са издавали въстаниците, те са посочвали къде се крият и са пращали заптиетата да ги заловят. Колко страдание е имало тогава, което ние днес с лека ръка отричаме. Българите сме успели да запазим пет века своята националност и да се самосъхраним като народ, въпреки безчинствата от страна на гърците и турците. Това не е ли велик подвиг! Не трябва да го забравяме. България, появявайки се отново на картата през 1878 година, се сблъсква и с предателството на Европа, която разпокъсва изстрадалата ни държава. На целия този фон родолюбецът Христо Г. Данов е залавян многократно от турски заптиета, обвинявайки го в разпространение на нелегални книги. Въпреки това той е действал за образованието и просветата на българчетата и техните родители. Милеел е за родината и е написал първоначално Старопланинче, календарче, в което обяснява съществени неща. През колко трудности мина, за да се утвърди накрая мечтата му българските деца да учат и четат на български и да получат знания, за да не живеят в мрак и безпросветност. Само заради чувството на родолюбие, което предизвиква книгата, си струва да се прочете.
П.П. Христо Г. Данов е милеел за българския ни език и неговата чистота без чуждици. Карал се е на децата да казват учител, вместо даскал, а днес окастряме езика ни с тия нововъведения. Книгата е писана през 60-те години на 20-ти век, но издателството е правило корекция на текста и са подменили книжовната дума "четиридесет "със съвременната измишльотина "четиресет". Пипнали са оригиналния текст, защото книгата я преиздават, авторът е починал 2008 г.
П.П. Христо Г. Данов е милеел за българския ни език и неговата чистота без чуждици. Карал се е на децата да казват учител, вместо даскал, а днес окастряме езика ни с тия нововъведения. Книгата е писана през 60-те години на 20-ти век, но издателството е правило корекция на текста и са подменили книжовната дума "четиридесет "със съвременната измишльотина "четиресет". Пипнали са оригиналния текст, защото книгата я преиздават, авторът е починал 2008 г.
April 3, 2023
Браво на автора, но още по-голямо браво на издателство “Хермес”. Така трябва да се поднасят важните истории, ако искаме да бъдат прочетени и запомнени. Перфектна оформяне, щателна, детайлна свършена редакторска работа. Респект!
May 23, 2024
„Ученолюбив и кротък момък, от него превратности не могат да се очакват“ – така Найден Геров описва своя ученик Христо от Клисура, без да подозира че будното клисурче след няколко години вече ще е помощник-учител, ще основе първото класно училище в родния си град, ще преподава редом до учителя си и ще извърви просветния си и просветителски път до личността, поставила началото на организираното книгоиздаване в България.
В романизираната биография на Христо Г. Данов – „Родолюбецът“, четем малко известни факти за този велик възрожденец: педагогически реформатор, анонимен приятел на подготовката на Априлското въстание, спасител на Бунарджика от царските апетити за дворец там, пловдивски кмет без заплата.
Решаващо за съдбата на големия български просветител се оказва описанието на Найден Геров за детското любопитство – „ученолюбива светлина“. Чувайки този израз, Христо се омайва от звучността му и не спира да търси ученолюбивата светлина. Всъщност целият му посветен живот е непрекъснат разговор с нея, разширяване на хоризонтите ѝ, сгъстяването ѝ в душите на безкнижните робски деца.
Много силна сцена в книгата е епизод от учителската дейност на Христо Г. Данов в Перущица, където един ден след часовете сваля на по-будните ученици калпаците от овча кожа, за да им се видят чембасите.
Подстригването на чембасите се превръща в символичен акт на отхвърляне на робския манталитет, изместване на погледа към българските корени, към родовите истории, към крепежа на дързостта да мислиш другояче. И в действителност „побългаряването“ на децата се оказва тиха революция със силно локален характер, но достатъчно силна да обобщи решението на всички родители, че учителят Данов има свободата да „променя образ“ у децата им.
Постепепно той променя образа не само на българския ученик, но и на българския учител, на българското училище, на българския език. С малки, но убедителни стъпки, постоянни крачки, с нестихващ ход, насочен винаги към онази ученолюбива светлина. Христо Г. Данов отменя боя като педагогически метод.
Заедно с децата, ограмотява и родителите им, научава ги да четат, да се подписват. Непрекъснато настоява за изчистване на говора от турцизми и гърцизми, като първо заменя обръщението „даскале“ с „учителю“, а след това постопенно поправя път за категоричен пуризъм в родния език. Бори се с дивите нрави и грубия живот на българите, със суеверията им.
В романизираната биография на Христо Г. Данов – „Родолюбецът“, четем малко известни факти за този велик възрожденец: педагогически реформатор, анонимен приятел на подготовката на Априлското въстание, спасител на Бунарджика от царските апетити за дворец там, пловдивски кмет без заплата.
Решаващо за съдбата на големия български просветител се оказва описанието на Найден Геров за детското любопитство – „ученолюбива светлина“. Чувайки този израз, Христо се омайва от звучността му и не спира да търси ученолюбивата светлина. Всъщност целият му посветен живот е непрекъснат разговор с нея, разширяване на хоризонтите ѝ, сгъстяването ѝ в душите на безкнижните робски деца.
Много силна сцена в книгата е епизод от учителската дейност на Христо Г. Данов в Перущица, където един ден след часовете сваля на по-будните ученици калпаците от овча кожа, за да им се видят чембасите.
Подстригването на чембасите се превръща в символичен акт на отхвърляне на робския манталитет, изместване на погледа към българските корени, към родовите истории, към крепежа на дързостта да мислиш другояче. И в действителност „побългаряването“ на децата се оказва тиха революция със силно локален характер, но достатъчно силна да обобщи решението на всички родители, че учителят Данов има свободата да „променя образ“ у децата им.
Постепепно той променя образа не само на българския ученик, но и на българския учител, на българското училище, на българския език. С малки, но убедителни стъпки, постоянни крачки, с нестихващ ход, насочен винаги към онази ученолюбива светлина. Христо Г. Данов отменя боя като педагогически метод.
Заедно с децата, ограмотява и родителите им, научава ги да четат, да се подписват. Непрекъснато настоява за изчистване на говора от турцизми и гърцизми, като първо заменя обръщението „даскале“ с „учителю“, а след това постопенно поправя път за категоричен пуризъм в родния език. Бори се с дивите нрави и грубия живот на българите, със суеверията им.
Displaying 1 - 4 of 4 reviews