Мнозина смятат, че славата на Пловдив е предимно антична, че Филипополис е вечното му име. Може би упадъкът през средните векове, когато градът става разменна монета в балканските и европейски отношения, е основание за това...А може би причината е другаде. Малко се знае за новата история на града и по-специално за участието му в балканското и българското възраждане през ХVIII-ХIХ в., когато Пловдив отново става средище на източноевропейската цивилизация и пак се връща към своята историческа роля да служи като мост между балканските народи, между Ориента и Европа, между Изтока и Запада. В този период Пловдив окончателно определя и своето бъдеще.
На тази история, на възрожденския Пловдив е посветено настоящето изследване.
Проф. Николай Генчев е български историк, роден на 2 ноември 1931 г. в с. Николаево, Старозагорско. Николай Генчев завършва мъжката гимназия във Велико Търново и история в Софийския университет “Климент Охридски”.
Научната му кариера започва през 1959 г. в Катедрата по история при проф. Александър Бурмов. През 1974 г. той самият е вече професор, а през 1978 г. – и доктор на историческите науки. През 1989 г. става член-кореспондент на БАН. От 1976 е декан на Историческия факултет при Софийския университет, през 1991-1993 г. е ректор на Софийския университет, а от 1998 г. е председател на Съюза на университетските преподаватели в България.
Той е основател и председател на Националния демократичен съюз, на движението Български конституционен форум.
Проф. Генчев е носител на Международна Хердерова награда за принос в европейската наука.