Страхотно увлекателна (учудващо) първа част и леко тромава втора.
"Път през годините" е без съмнение безценна книга. За достоверност на едни спомени не знам доколко може да става дума, но поне и Константинов няма особени претенции в това отношение, макар и съвсем ясно да съзнава стойността на това, което пише.
Но съвсем като човек, като българин най-вече да се потопиш в онова омагьосващо време в началото (и средата след това, но предимно първите две десетилетия) на миналия век с онези имена от света на изкуството, които днес всички знаем. И те са толкова човешки, може би малко идеализирани, но в никакъв случай гладки и безлични, а съвсем оличностени. Не е истина колко невероятно изглежда, че е имало такъв живот - толкова далечен, не по време, и толкова близък, не по усещане.