Това е една мисионерска книга, която поема огромния риск да посегне срещу вековни стереотипи, действащи в българското общество и до днес. Да посегне от първо лице. Прави го с цялото достойнство и отговорност на погледа отвътре - погледа на човека, познаващ издъно преизподнята на психичното заболяване. Такава е нейната героиня, изминала и осъзнала всяка стъпка на психичното си разстройство, изстрадала и приела заболяването и диагнозата и въпреки това - оцеляла като личност. Заради творчеството. Заради любовта. Но може би най-вече заради онази човешка сила, която ни спасява и в най-тежката безизходица - силата да стигнеш дълбоко в себе си, да отхвърлиш страховете и стигмите и да получиш отреденото ти изцеление заради ненакърнената способност да даваш. Да, шизофренията е тежко заболяване. Но то не поглъща човека, намерил сили и съзнание да се бори за себе си. Да, обществото на здравите страни от болния. Но кой е действително здравият и кой - болният в тази битка между етикетите и лично постигнатата човешка сила? И дали всичко това не може да се случи на всеки един от нас? - Елка Димитрова
Мина Мау е псевдоним на българска писателка, пожелала да се скрие заради спецификата на заболяването си, което и до днес е стигматизирано от голяма част от обществото. Мечтае да промени това отношение.
"Една четвърт" от Мина Мау (изд. "Лексикон", 2019) - тази книга шокира! И не само с това, което казва, а и с откровеността, с която го прави. Показва лудостта такава, каквато е - без да спестява нищо. Лудостта в главата на едно двадесетгодишно момиче, трърсещо опора в света навън, не по-малко (п)объркан. Роман, в който реалността губи бавно своите очертания и те, сякаш течни, попиват във всичко, което си мислим за истина, напояват корените на познатото ни непознато и то се превръща в нашата истина. А може би винаги е било!
"Следващите няколко страници са ужасни. Цикълът от халюцинации (или псевдореминисценции) е силно концентриран във времето. На ден преживявах по няколко ярки събития. Нещата, които се случваха тогава, ме водеха на различни места, без да напускам триъгълника стаята ми-терасата-тоалетната. Те притежават цвят и вкус, аромат и звук, без изобщо да са се случвали. Аз чувствах - обич, страст, желание, страх, болка, студ, срам, унижение, радост и тъга, еуфория и ужас, любопитство и изненада, носталгия и удивление. Без да събличам нощницата си, аз пропътувах цял един живот и срещнах цял един свят, за да разбера, че все някога трябва да спра. Паралелният свят, колкото и интересен да е, все някога трябва да ме изхвърли обратно в реалността."