„Истории от варела“ е разказ за Дарин, чието, обезпечено откъм материални блага и тревоги, съществуване бива отнето. Захвърленият на улицата мъж ще трябва да се изправи пред съвсем нови неволи. Дали обаче опитът от най-горчивата страна на живота ще го пречисти? Или унищожи? Романът се публикува след серия теренни проучвания, фокусирани върху живота и бита на клошарите. Едно антропологично изследване, облечено в художествен текст, което навлиза дълбоко в житейските премеждия на представителите на най-ниската социалната каста. Освен че се базира на реални събития, личности и факти, "Истории от варела" съчетава в себе си елементи от социалната драма и сатирата, за да предложи един същински поглед към житейския път и светоглед на "невидимите ръце на улицата".
Делиян Маринов е роден на 28 април, 1992-ра година в Севлиево, но прекарва ранните си години в планинското градче Етрополе. По образование е политолог с тясна специализация мениджмънт и маркетинг, но в сферите му на интерес попадат и социалното инженерство, семиотиката и аналитичната психология. Има издадени 3 фентъзи романа и един сборник с разкази за изоставените села, носещ заглавието „Последните българи“. В началото на 2019-та година създава инициативата „Книги за всички“, която е насочена към дарение на българска литература за фондовете на различни родни библиотеки.
Делиян Маринов е роден на 28.04. 1992 в гр. Севлиево. Детството си прекарва в старопланинското градче Етрополе, чиито природна красота и запазени селски бит и обичаи, оставят приятен почерк в съзнанието му завинаги. Започва да чете фентъзи на 14 години, като първата му прочетена книга е „Орки” на Стен Никълс и благодарение на нея се влюбва в жанра. По същото време, започва да се учи и на селскостопанска работа. По-късно се мести в гр. Севлиево и там прави първите си опити да пише, но бързо трие текстовете си тъй като му се струват твърде повлияни от любимите му автори. На 19 годишна възраст записва специалност „Политология“ във Великотърновският университет „Св. Св. Кирил и Методий”, като там възобновява страстта си по писането. През 2012 г. участва в академичния форум за обществени науки, провеждан от УНСС, с публикацията „Социалната срещу либералната държава: Здравеопазването и образованието като човешки капитал”. В същия форум, заедно с колегата си Денис Симеонов, печелят награда за „Академичен Екип“. През 2013 г. Делиян започва работа по първия си фентъзи роман „Пътуване през спомени” книга първа от Истории от Последното Измерение. За да финансира печатането и издаването на творбата, му се налага да започне работа в завод за найлонови торбички, паралелно със следването. В фабриката се сблъсква и с едни от най-големите низости, до които може да стигне човешката природа. Есента същата година, „Пътуване през спомени” част 1 излиза от печат. През следващата година, Делиян реализира и „Пътуване през спомени” част 2. В края на 2014-та година, разказът му „Балканът, който все още има сърце” печели поощрителна награда от конкурса „На шефа с любов” и е публикуван в едноименния сборник на издателска къща „Президент”. През 2015-та година завършва бакалавърска степен и окончателно напуска фабриката, но не спира да пише. Пет негови разказа са четени на живо по време на инициативата „Истории от някога”, след одобрение за участие. Същата година печели специална награда от scifi.bg за разказа си „Изборът”, участвал в конкурса „Копнеж за растящо човешко творчество” на Човешката библиотека. Друго постижение в разказът му „Самотата на вятъра“, която печели 3-то място в IX-тото издание на Националния конкурс „Яна Язова“, организиран в гр. Лом през 2015 г. Лятото на 2015 г. Делиян се мести във Варна, където започва работа в супермаркет, като паралелно с това пише статии за интернет медията „Под Моста”. Материалите му засягат различни аспекти на социалния живот: наболели световни проблеми; ревюта на известни български и световни романи; интервюта с издатели, автори и музиканти. Есента, заедно със своята колежка Силвия Петрова, повеждат „Походът на българското епично фентъзи”, чиято настояща и бъдеща мисия, е да организира серия представяния, в различни градове на страната, заедно с други автори, за да може българското фентъзи да се утвърди още повече в литературните среди у нас. Първото събитие от мероприятието бива проведено в книжарница „Хеликон“ – Витоша, гр. София, събира близо петдесет човека, сред които и утвърдени в жанра автори. През месец октомври 2015 г. участва доброволно в предизборен PR екип, като негова се пада ролята да подготвя и пише речи, статии към различни медии и рекламни материали. Участието му е напълно безкористно - с цел добиване на опит, както по специалността, така и в писането. Началото на 2016-та става член на клубът за хорър автори „Lazarus”. В края на март същата година, излиза сборникът на национален клуб за фентъзи и фантастика „Цитаделата” – „Мечове в космоса”, в който участва с разказа си „Новооткрита раса”. Същият месец, получава и грамота-сертификат за финалист, в конкурса на Българско либертарианско общество за есе на тема „Цената на безплатният обяд в социалната държава”. Май, 2016-та година, излиза сборникът с хорър разкази „Писъци”, с който Делиян участва с произведението си „Саможертвата на твореца”. Интересува се най-много от музика, кино и литера
Тежка книга, силна книга. Тъжна книга, четивна книга. Може би най-доброто, което съм чел от Янко досега. Базирана на истински събития и разговори с бездомници, открехва вратата към техния свят. Може би след прочитането на толкова мощен и така социален роман ще гледаме с други очи на несретниците, по различен начин. Роман, който заслужава само и единствено адмирации.
Много силна, разчувстваща книга. Засяга доста сериозни теми - не само съдбата на бездомниците в България, а и изобщо мястото на човека в съвременната цивилизация; доколко реалните му нужди съвпадат с тези, предлагани и изисквани от модерното общество. Поздравления за Делиян, че, както в "Последните българи" отново обръща вниманието ни върху толкова сериозни въпроси.
Делиян продължава да е все така социално ангажиран, независимо дали пише фантастична или реалистична проза; да се рови в злободневни теми и да задава неудобни въпроси. Този път фокусът му пада върху хората, изхвърлени от обществото, онези, които мярваме край контейнерите за боклук само с периферията на погледите си и бързо подминаваме. Историята е четивна, книжлето се поглъща буквално за броени часове, но имаше няколко момента в хода на повествованието, които ми прозвучаха крайно нелогично (уви, няма как да ги издам, защото ще разкрия сюжетни обрати).
Историята е написана по много лесен и приятен за четене начин, въпреки че засяга доста философски и злободневни теми. Делиян Маринов майсторски пресъздава мислите и въжделенията на низвергнатите от обществото.
Психологията също е ключова за повестта, поставяйки главния герой в ситуации на реален абсурдизъм (няма нищо по-абсурдно от реалността) и съвсем обикновена човешка драма.
Има толкова много нюанси в историята - от тъгата до смеха. Финалът бе абсолютно оправдан и закономерен, по моему. Съдбата на Дарин остава единствено в неговите ръце. А вашата?
Сериозна тематика, но твърде елементарен сценарий, нелогични събития и плачеща нужда от редактор, който да нанесе технически корекции, да постави десетките липсващи запетаи по местата им, както и да махне излишните, но по-важно да задава по около 3 въпроса на страница с цел историята да се промени така, че да постигне някаква поне умерена достоверност.
Книгата не е лоша, купих я защото беше намалена на 4 лв. в ozone. Историята като цяло е интересна, но има какво да се желае още. Хубаво ще е да мине през редактор, защото има много правописни и пунктуационни грешки.
Лесна за четене книга, която обаче те кара сериозно да се замислиш за някои приоритети в живота си. Както и за собствения си боклук, който хвърляш във варела.